Бабинден

Бабинден

В деня на честването както участниците, така и наблюдаващите не застават пред поредната веселба. Застават пред желанието на душата си да се съедини, да приеме подобие на образа на личноста, приемаща раждащият се живот в ръцете си. Както настойника благоволява или не в намерението на подопечния си, така и всеки от нас като един настойник на душата си се съгласява да бъде или не подобен на нея. Или с други думи казано, подобно на бабувалата, да твори блага, да съхранява добродетели, да пази истината като дреха – чиста и свята. Избор, определящ нравственост и път за далеч напред.

Бабинден е тържеството на избралият да бъде облечен в тази истина и светлина, за който няма минало и бъдеще, има единствено настояще, защото са вечни, както е вечен самият Живот.

Огън гори, майно ле, огън гори,

Вятър вее, а не го разпалва,

Роса роси, а не го угася.

То не било огън, майно ле,

Току била Божа майка.

Божа Майка – дърво стволовито,

Стволовито, още клонесто -

Сребрен корен, златни клони.

Корене му в сура земя,

Златни клони му са до небото,

Тамо гълабе небесни

Гнезда вият.  

Рано ранила е жената приемаща живота в ръцете си. Облякла е празнична нова премяна, грижливо пазена за деня на ритуала. За българката има одежди както за делник, така и за празник. Всяка част от празничната дреха е образ слово.Свидетелство за уникалността от дарби и способности на тази, която я носи.

На кръста си превързва престилка да се знае и да се помни на чий род принадлежи. Престилката, в традициите на нашите деди е възприемана като знаме. Знаме на силна войска. Вдигнато високо, то събира войската за доброто воюване.

Ще се препаше със истината през кръста, за да има силата да носи, да се роди и оброди.

Глава си покрива с покривалото на целомъдрието, за да почиват мислите й в живота вечен. Мисълта е като пазеното съкровище от зли очи, от зли помисли и намерения. 

Онзи, който упази мислите си, пази и живота си. Пази силата и светлината на погледа си, които вървят с него неотлъчно в пътищата прашни на битието.

Обгрижването на новодошлият живот от бабата не свършва само в деня и часа на рождението. Наглеждането на майките и новодошлите на този свят продължава и след това. Тя дохожда в дома им, за да помогне в житейските грижи и така да износи с тях товара, в жегата на деня. Често ще доведе свещеник, за да измоли за тях небесното благословение. Родилките днес отново ще срещнат чадата си с нея, за да ги благослови, да извика тя силите донасящи всяко добруване.

Благословията изречена в часа на ритуала е молитвеното слово, призоваващо от Бога бъдещотото благоденствие. Тя е ключа от портите, през които минават очакваните благи небесни гости. Повикани да донесат благополучие в преживяванията на душата, успех в преборването на трудностите, знанието и умението за това как да сътвориш битието си.

Днес към бабувалата ще дойдат невестите, за които е дошло времето да раждат, както и онези, за които наближава да влязат в пътя на невестинството, за да бъдат извикани за тях времената, творящи живот.

Защото призованото слово не е само за скоро родените, то се съединява и с душите на младите невести. Онези, които се подготвят да приемат, да износят и да родят. Познавали са древните, че дори и всяка земя да има способност да ражда, пак трябва да бъде подготвена за часа на своето плодородие.

 

Познанието на дедите ни пази мъдростта, че каквото посееш, това и ще пожънеш. И това е в сила, както за сътвореното добро, така и за извършеното зло. Днес приелите от багородната плодовете на нейната благост ще влязат в изпълнението на словото, за онова добро, което не се връща празно.

Обгрижваните ще пристъпят към нея, за да й донесат приноси. Ще я почетат и те на свой ред и ще благословят – доброто воюване в пътищата й, в трудовете й, в преминаването й по мостовете между световете.

Не само за даруване жените ще споходят благородната, тази, която е посрещала живота с ръцете си. Ще дойдат и за да я умият - знак за идващото ново време. От тук насетне за тях предстои да влязат в нов дял, в ново време, сами да продължат пътя в отглеждането на чадата си. Време на нови отговорности, време за нова сила и нови откровения. Сами те да бъдат пазителки на живота и на словесата, сътворяващи битието на чадата им. Воюващи за правдата и истината на всяко място и на всяко време.

И ще седнат на трапезата във времето, дошло да се наситят всички от трудовете на ръцете си. Да вкусят от плодовете на доброто си воюване. Ще посеят в думи, в дела и помисли, ще посеят семена на изобилие и благоденствие. За да произрасте и да се преумножи плодородието чрез Благоволението Свише, за да бъде както на небето подобно и върху земята.

Фолклорна формация "Етноси"

Авторски колектив



Замъчи се Божия Майка, Коладе ле..

Замъчи се Божия Майка, Коладе ле,

Замъчи се на Игнажден,

Да си роди Сина Божий, Коладе ле,

Сина Божий Исуса Христа.

Родила Го, па Го скрила, Коладе ле,

Скрила го оттам Йордана.

 Тази вест за рождението на Сина Божий разнасят коледарчетата от ранна утрин преди Бъдни вечер или на Мала Коледа. Те са предвестниците на раждането на Бога, изпратени до всеки дом. За да застане Словото пред всеки дом и на всеки праг.

Днес очите ни видяхаИ сърцата ни познаха
Де се е родил Христа Бога!Христа Бога – Слънце ясно,Да отключи небесата,Да дарува добра дарба.

Тези малки небесни вестители са нетърпеливо очаквани във всяка къща. Там те пеят коледарски песни, за да разбудят домакините за деня на Рождеството. Затова и са дарувани с колаци, плодове и други дарове.

 Стани, Нине, Господине,

Стани, да ни срещнеш,

От далеч хабер ти носим!

 Бог се кани да ти дойде,

Мож ли Бога да посрещнеш?

Да посрещнеш, да нагостиш?

И Въз Бога сбор Ангели?

Добри гости, Коледари!

Нека дойде, Нека влезе,

 Да ми седне на трапеза,

И връз Бога – сбор Ангели!

Добри гости, Коледари!

След като къщата е посрещнала и дарувала коледарчетата, всеки от дома започва да се подготвя за празничната вечер. Докато жените участват в месенето на обредните хлябове и гласят трапезата, по пладне вкъщи ще се върне младоженецът, който цял ден е обхождал да намери младо тригодишно дърво. Народното предание съобщава, че той намира крушово или дъбово дърво, което „ще напои с руйно вино и с миро ще го помаже“, за да вдъхне на отсеченото нов живот. Това се случва ритуално в дома, който се приготвя за рождественската вечер. Наричат го „миросване“ и когато миросат бъдника, го повиват в бял ленен плат, досущ като младенец, и го оставят до огнището, пред иконата. 

Денят преваля и домакинята, заедно със своите снахи и щерки, вече е спретнала обредните хлябове. А обредните хлябове за бъдни вечер са три: един за дома, един за коледарите и един за стопанството.

Преди да седнат на трапезата, домакинята прекадява трапезата. Там, освен хлябът и виното, присъстват традиционните постни ястия, както и сушени плодове, орехи, жито, тиква, дори пръст и пясък. На софрата има от онези блага, които ражда земята, която е откърмила тези плодове. Хлябовете, ястията и земните дарове, целият дом, стопанството и домочадието се освещават чрез прикадяването с тамян. 

Когато всички седнат на трапезата стопанинът, ще каже молитвата „Отче наш“, ще издигне хляба, ще го занесе до портата, и ще рече: „Ела, Господи, и вечеряй с нас!“, след което ще го разчупи. Един залък от него ще бъде завит в кърпа и турен пред иконата да се помни и почита вечерта, когато Господ е посетил дома и е вечерял на трапеза му.

Семейството е привършило обредната трапеза. Настъпва нощта и всичко утихва в очакване. По това време, в „глуха доба“, в дома на станеника – водачът на коледарите, вече са се събрали юнаците, които ще коледуват на Бъдни вечер. Това са все момци или младоженци. Те са облечени с празнична премяна и са дошли да вземат своя водач, който да предвожда дружината. 

Стани Нине, Господине,

Чули сме те, та сме дошли,

Имаш син бела лоза,

Бела лоза, църно грозде.

Пише му се ново име,

Това име цар да бъде!

Враня коня да си язди,

Силна войска да реди.

Дай го, дай го, Нине,

С нас да дойде, Цар да бъде.

Младите мъже измолват Божията милост и тръгват към домовете, да възвестят раждането на Млада Бога, да наричат и благославят с песен всеки стопанин и всеки дом. Тези коледари са същи ангели, които идват да подпечатат новораждането във всяка къща.

На тоз наш Старнин Господин,

Че ни отвори чемшир порти,

Че ни въведе вътре двори,

Че ни дарува тая колачина.

Че Божик ми е на Небеси,

А славата Му е по вси земи.

И да е благословена тая ръчина

Де е увила тая колачина.

Да й се лее злато и сребро,

Сребро лято, кръст дукато.

Че Божик ми е на Небеси,

А славата Му е по вси земи.

И така от праг на праг да не остане дом непосетен и човек неблагословен от благото идване на добрите гости – коледари: 

Тръгнали са отбор момци,
 Стананиньо, ниньо, господиньо,
тръгнали са да куладват.
Де ги съзря Божа майка,
покани ги на трапеза,

Тамо горе на бел Дунав,
че им дума Божа майка:

 
Яжте, пийте, коледници,

та станете, че запейте,
че запейте нова песен,
нова песен: Коледарска,
да ви слуша гора и вода,
из гората - птичките,
из водата - рибите