Прошка - Сирни Заговезни

Научил се е човекът да пази и използва всяко време според предназначението му. Отделил е времето на трудовете си, от времето, в което душата тържествува. Времето за воюване от времето за градеж. Времето за правене на грешки от времето за даване на прошка. Всяко нещо е добро, когато е сътворено на своето си време. Мъдрият човек разпознава времената, затова мислите и делата му са в хармония с ангелските сили движещи Вселената.

Стареята в дома е образ на Древния по дни. Родоначалникът видял с очите си по много и от добруването, и от тегобилото. Притежаващ знанието и умението как се поставят началата на всеки труд, усърдието с което делото се докарва до края, как се търпи и как се устоява. Ще приседне, в достолепието на годините си, за да влезе в делът си отреден му да благославя.

Днес стареята в рода е пременен в нова риза - пазена за деня на ритуала. Тя е белег за неговата вътрешна основа. Ризата е образ на горният, небесен свят. В песните се пее, че там е мястото на слънцето. Място е и на звездите. Бялата риза е печат за святост и за чистота сърдечна.

Ще се завърже на стопанина около кръста пояс. Пояс се дава на водно кръщение - знак за получаване на лично име. В стари времена думата за пояс е била зуна, което ще рече дъга. Дъгата в свещените писания е обрека на Богът към човеците след всемирния потоп. Знамение за обещанието, че любовта на Всевиждащият ще упази, ще търси да съедини световете, този на горния, небесния с този на земния. Завързаният пояс е като завета на съединението между получилият ново име и Изначалния – Твореца на всяко добро.

Има ли някой, който може да отмени вината на виновния? Има ли някой, силата да забрави? Истина е, че прошката е мистерия. Тя е благоволението на Всевиждащия към хлопащия на небесните врата. Благото слово към търсещият да намери душата си, свободна от оковите на злотворството, от тежеста на грешката, от товара на неизплатения дълг. Затова ще се изрече     “Прости ми" от всяка душа, която копнее да се облече в одежди на спасение. Ще й се отговори  “Простен да си и Бог да ти прости“, защото от Бога е силата за всяко добро.

Следващата част от празника е хамкането, което също има своята дълбока духовна същност. Подготвена е хурка, за която се знае, че с нея се заприда нишката на живота. Завързана е бяла нишка. За да си спомним, че с прошката се привързваме към святия живот слизащ от небето.

По нея слиза днес яйцето. Образ на тайнството, на триединната същност на човека. Черупката – е като обвивката на човешкото тяло, пазеща като страж. Белтъкът - подобен на душата е утроба на зародиша. А вътрешноста, жълтъкът е оподобен на най-съкровеното човешко естество, скритото имане на всеки.

После вечерята за момите дето са останали непоискани от сватове, ще свържат върховете на два пръта. Ще се отвори врата. Като изход, но и като вход към бъдещото време, към идните дни. Ще се прости девойката с чувствата несбъднати, намерения посяти и недоизносени.

Преминавайки през дверите отворени, ще пръскат семена в земята. Ще положат ново начало за надеждите си – за задомяване, за любим, за зачеване , за домочадие, за плодородие. За да не помръкне светлината в душите им, за да не погине любовта им.

Огънят е символ на живота в дома. Пази се, както се пази наследство. Няма къща без огън, както и къща без дим. Гаси се, когато дойде време да се поднови с нов, жив огън. Гаси се ако е пламнала зла болест, за да се поднови с нов. Символ на новият живот, на новите надежди. Той е като подновената молитва отправена към небето.

След ритуалните действия през деня също се пали огън. Та нали враждата е угасена подобно на огън чрез прошката. Наскърбеният е намерил изгубената правда. Угаснал е живота подклаждан в нечестие, за да дойде време да се поднови с нов живот - облечен в милост, благост и дълготърпение.След вечерята момчетата ще направят подклади. Това е ритуал, в който се палят огньове. Паленето на огньове е кулминацията на ритуалните действия. Образ на запаленият, обновен живот, както отвътре в нас, така и между нас. Огънят е едно от проявленията на Богът слово. Идването му е свързвано с изцерение – физическо и духовно.

Бабинден

Бабинден

В деня на честването както участниците, така и наблюдаващите не застават пред поредната веселба. Застават пред желанието на душата си да се съедини, да приеме подобие на образа на личноста, приемаща раждащият се живот в ръцете си. Както настойника благоволява или не в намерението на подопечния си, така и всеки от нас като един настойник на душата си се съгласява да бъде или не подобен на нея. Или с други думи казано, подобно на бабувалата, да твори блага, да съхранява добродетели, да пази истината като дреха – чиста и свята. Избор, определящ нравственост и път за далеч напред.

Бабинден е тържеството на избралият да бъде облечен в тази истина и светлина, за който няма минало и бъдеще, има единствено настояще, защото са вечни, както е вечен самият Живот.

Огън гори, майно ле, огън гори,

Вятър вее, а не го разпалва,

Роса роси, а не го угася.

То не било огън, майно ле,

Току била Божа майка.

Божа Майка – дърво стволовито,

Стволовито, още клонесто -

Сребрен корен, златни клони.

Корене му в сура земя,

Златни клони му са до небото,

Тамо гълабе небесни

Гнезда вият.  

Рано ранила е жената приемаща живота в ръцете си. Облякла е празнична нова премяна, грижливо пазена за деня на ритуала. За българката има одежди както за делник, така и за празник. Всяка част от празничната дреха е образ слово.Свидетелство за уникалността от дарби и способности на тази, която я носи.

На кръста си превързва престилка да се знае и да се помни на чий род принадлежи. Престилката, в традициите на нашите деди е възприемана като знаме. Знаме на силна войска. Вдигнато високо, то събира войската за доброто воюване.

Ще се препаше със истината през кръста, за да има силата да носи, да се роди и оброди.

Глава си покрива с покривалото на целомъдрието, за да почиват мислите й в живота вечен. Мисълта е като пазеното съкровище от зли очи, от зли помисли и намерения. 

Онзи, който упази мислите си, пази и живота си. Пази силата и светлината на погледа си, които вървят с него неотлъчно в пътищата прашни на битието.

Обгрижването на новодошлият живот от бабата не свършва само в деня и часа на рождението. Наглеждането на майките и новодошлите на този свят продължава и след това. Тя дохожда в дома им, за да помогне в житейските грижи и така да износи с тях товара, в жегата на деня. Често ще доведе свещеник, за да измоли за тях небесното благословение. Родилките днес отново ще срещнат чадата си с нея, за да ги благослови, да извика тя силите донасящи всяко добруване.

Благословията изречена в часа на ритуала е молитвеното слово, призоваващо от Бога бъдещотото благоденствие. Тя е ключа от портите, през които минават очакваните благи небесни гости. Повикани да донесат благополучие в преживяванията на душата, успех в преборването на трудностите, знанието и умението за това как да сътвориш битието си.

Днес към бабувалата ще дойдат невестите, за които е дошло времето да раждат, както и онези, за които наближава да влязат в пътя на невестинството, за да бъдат извикани за тях времената, творящи живот.

Защото призованото слово не е само за скоро родените, то се съединява и с душите на младите невести. Онези, които се подготвят да приемат, да износят и да родят. Познавали са древните, че дори и всяка земя да има способност да ражда, пак трябва да бъде подготвена за часа на своето плодородие.

 

Познанието на дедите ни пази мъдростта, че каквото посееш, това и ще пожънеш. И това е в сила, както за сътвореното добро, така и за извършеното зло. Днес приелите от багородната плодовете на нейната благост ще влязат в изпълнението на словото, за онова добро, което не се връща празно.

Обгрижваните ще пристъпят към нея, за да й донесат приноси. Ще я почетат и те на свой ред и ще благословят – доброто воюване в пътищата й, в трудовете й, в преминаването й по мостовете между световете.

Не само за даруване жените ще споходят благородната, тази, която е посрещала живота с ръцете си. Ще дойдат и за да я умият - знак за идващото ново време. От тук насетне за тях предстои да влязат в нов дял, в ново време, сами да продължат пътя в отглеждането на чадата си. Време на нови отговорности, време за нова сила и нови откровения. Сами те да бъдат пазителки на живота и на словесата, сътворяващи битието на чадата им. Воюващи за правдата и истината на всяко място и на всяко време.

И ще седнат на трапезата във времето, дошло да се наситят всички от трудовете на ръцете си. Да вкусят от плодовете на доброто си воюване. Ще посеят в думи, в дела и помисли, ще посеят семена на изобилие и благоденствие. За да произрасте и да се преумножи плодородието чрез Благоволението Свише, за да бъде както на небето подобно и върху земята.

Фолклорна формация "Етноси"

Авторски колектив



Замъчи се Божия Майка, Коладе ле..

Замъчи се Божия Майка, Коладе ле,

Замъчи се на Игнажден,

Да си роди Сина Божий, Коладе ле,

Сина Божий Исуса Христа.

Родила Го, па Го скрила, Коладе ле,

Скрила го оттам Йордана.

 Тази вест за рождението на Сина Божий разнасят коледарчетата от ранна утрин преди Бъдни вечер или на Мала Коледа. Те са предвестниците на раждането на Бога, изпратени до всеки дом. За да застане Словото пред всеки дом и на всеки праг.

Днес очите ни видяхаИ сърцата ни познаха
Де се е родил Христа Бога!Христа Бога – Слънце ясно,Да отключи небесата,Да дарува добра дарба.

Тези малки небесни вестители са нетърпеливо очаквани във всяка къща. Там те пеят коледарски песни, за да разбудят домакините за деня на Рождеството. Затова и са дарувани с колаци, плодове и други дарове.

 Стани, Нине, Господине,

Стани, да ни срещнеш,

От далеч хабер ти носим!

 Бог се кани да ти дойде,

Мож ли Бога да посрещнеш?

Да посрещнеш, да нагостиш?

И Въз Бога сбор Ангели?

Добри гости, Коледари!

Нека дойде, Нека влезе,

 Да ми седне на трапеза,

И връз Бога – сбор Ангели!

Добри гости, Коледари!

След като къщата е посрещнала и дарувала коледарчетата, всеки от дома започва да се подготвя за празничната вечер. Докато жените участват в месенето на обредните хлябове и гласят трапезата, по пладне вкъщи ще се върне младоженецът, който цял ден е обхождал да намери младо тригодишно дърво. Народното предание съобщава, че той намира крушово или дъбово дърво, което „ще напои с руйно вино и с миро ще го помаже“, за да вдъхне на отсеченото нов живот. Това се случва ритуално в дома, който се приготвя за рождественската вечер. Наричат го „миросване“ и когато миросат бъдника, го повиват в бял ленен плат, досущ като младенец, и го оставят до огнището, пред иконата. 

Денят преваля и домакинята, заедно със своите снахи и щерки, вече е спретнала обредните хлябове. А обредните хлябове за бъдни вечер са три: един за дома, един за коледарите и един за стопанството.

Преди да седнат на трапезата, домакинята прекадява трапезата. Там, освен хлябът и виното, присъстват традиционните постни ястия, както и сушени плодове, орехи, жито, тиква, дори пръст и пясък. На софрата има от онези блага, които ражда земята, която е откърмила тези плодове. Хлябовете, ястията и земните дарове, целият дом, стопанството и домочадието се освещават чрез прикадяването с тамян. 

Когато всички седнат на трапезата стопанинът, ще каже молитвата „Отче наш“, ще издигне хляба, ще го занесе до портата, и ще рече: „Ела, Господи, и вечеряй с нас!“, след което ще го разчупи. Един залък от него ще бъде завит в кърпа и турен пред иконата да се помни и почита вечерта, когато Господ е посетил дома и е вечерял на трапеза му.

Семейството е привършило обредната трапеза. Настъпва нощта и всичко утихва в очакване. По това време, в „глуха доба“, в дома на станеника – водачът на коледарите, вече са се събрали юнаците, които ще коледуват на Бъдни вечер. Това са все момци или младоженци. Те са облечени с празнична премяна и са дошли да вземат своя водач, който да предвожда дружината. 

Стани Нине, Господине,

Чули сме те, та сме дошли,

Имаш син бела лоза,

Бела лоза, църно грозде.

Пише му се ново име,

Това име цар да бъде!

Враня коня да си язди,

Силна войска да реди.

Дай го, дай го, Нине,

С нас да дойде, Цар да бъде.

Младите мъже измолват Божията милост и тръгват към домовете, да възвестят раждането на Млада Бога, да наричат и благославят с песен всеки стопанин и всеки дом. Тези коледари са същи ангели, които идват да подпечатат новораждането във всяка къща.

На тоз наш Старнин Господин,

Че ни отвори чемшир порти,

Че ни въведе вътре двори,

Че ни дарува тая колачина.

Че Божик ми е на Небеси,

А славата Му е по вси земи.

И да е благословена тая ръчина

Де е увила тая колачина.

Да й се лее злато и сребро,

Сребро лято, кръст дукато.

Че Божик ми е на Небеси,

А славата Му е по вси земи.

И така от праг на праг да не остане дом непосетен и човек неблагословен от благото идване на добрите гости – коледари: 

Тръгнали са отбор момци,
 Стананиньо, ниньо, господиньо,
тръгнали са да куладват.
Де ги съзря Божа майка,
покани ги на трапеза,

Тамо горе на бел Дунав,
че им дума Божа майка:

 
Яжте, пийте, коледници,

та станете, че запейте,
че запейте нова песен,
нова песен: Коледарска,
да ви слуша гора и вода,
из гората - птичките,
из водата - рибите

Заповядайте заедно да сътворим Еньоведн на 22 юни, неделя в зала 6 на НЧ "Райко Алексиев" от 16.30 часа!

Лазаровден

Нека ви разкажа притча. За царството, което потънало в забрава, сякаш всичко в него е заспало. Там птици не отлитали в страни далечни, защото птици нямало. Реките не се изпълвали с води на пролет, защото пролет нямало. Даже гроздовете никой не събирал в късна есен, защото есента не познавала пределите на царството. Бурени и репеи раждала земята и само свраките със своя крясък разкъсвали покоя в тишината. Кой би живял в такова царство?

Нека ви разкрия тайна. Царството си ти, царството съм аз, царството е моят дом, също твоят дом. Владетелят в дома си ти и твоя е грижата към него. Както и отговорността кога, какво садиш. Утре като произрасте, ако е горчиво, можеш ли да се наситиш с него?

В паметта народна се е съхранила мъдростта, че “Каквото повикаш,  това и ще ти се обади” и “Каквото посееш това и ще пожънеш”. Знаели са нашите деди, че ако в гняв и злоба чакаме, то злите сили викаме. А благословението свише - то е дар за благородните, за  милостивите, за дълго-търпеливите, за търсещите правда.

Според традицията ни, днес на днешния ден земята търси своето благословение. Днес обраслото в тръни и репеи царство бива изчистено и преобразено в земя плодородна.

Днес очакват идването на небесните, на ангелските същности във всеки дом и за всеки в дома. Да бъде наречено онова, що е от Бога изречено, да се съедини с копнежите в душата на човека всяко живот-раждащо слово и да се роди плод безценен без време и в преизобилна мярка.

          Лазарката е образ на небесното явление към човека, който го търси и очаква, на Съживителния Дух, без който не са възможни нито пробуждането, нито радостта от светлината, нито любовта. Лазарките са небесни птици, пратеници Божии, посещаващи дома на всеки в царството, пробуждащи и подновяващи жизнените сокове на всеки дом.

Лазарката е обиталище на неподправената чистота, която първа ще премине през дверите между земята и небето. За да й се даде власт да извиква и да явява благите намерения на Божията милост и за малкия, и за стареята, дори за странника по пътя, който уж случайно среща.

        Не е прието за жена, а колко повече за мома, да носи или да си служи с пастирска гега. Но днес лазарките ще преминат под две сключени геги като през вратите между небето и земята, за да се облекат в променено - ангелско естество. Така те са напълно овластени заради образа, който днес изпълват със съдържание небесно, заради силата, която са приели, чрез благо слово да сътворяват в действителност.

       Първа посреща лазарките стопанката -

 душата на дома, образ на утробата, която ражда вътре в нас. Тя би дала всичко, за да роди и да опази всяко добро семе и всеки роден плод. Тя бди замъждял фитил да не угасне и тръстиката сега порасла да се не погуби. Даваща, без мяра и без плата блага, създадени от трудовете на ръцете й.

         Кой не желае да бъде благословен? Има ли човек, който да нехае за това, дали ще бъде подкрепен в стремежа си към добротворство? Затова до стопанката ще пристъпят и чадата й, за да приемат с нея идното благоволение. Лазарките ще благословят, ще съединят любовта на Предвечния с душата на детето.

И тъй като не може добро да не се отплати, стопанката дарува лазарките с бели яйца – образ на живота плодоносен, на триединната същност на човека, който ще порасне дърво високо в царска градина.

И притчата за царството ще бъде друга. Ще е за царството през пролетта, което чака прелетните птици. Ще е за царството, в което децата спират да играят, омаяни от песента им; за пълноводните реки напояващи земята плодородна, за лозите натежали с плод, очакващи Стопанинът да ги приеме. А на следващата пролет трепетно очакване ще обхване царството поради приближаващото идване на прелетните птици…

 

Сирни Заговезни и Прошка

   

Сирни Заговезни или Прошка е този празник през март, който по своебразен начин бележи краят на зимата и началото на пролетта. Но не просто краят на зимата, а прехода към „зрялата пролет“, пролетта на Великденския пост преди Възкресение. Предците ни са се научили да използват всяко време според предназначението му. 

  Затова са отделили времето на предстоящите усилени трудове, воюване и градеж от времето за тържествено смирение и даване на прошка. Има време на грешки, но има и време за даване на прошка и това време в нашия народен календар е по Сирни заговезни. Всяко нещо е добро, когато се извършва на времето си. Човекът е мъдър, когато разпознава врбемената, при което и мислите му, и делата му са в хармония със силите, които движат Вселената.

  Неслучайно този празник, освен Сирни заговезни, носи името Прошка – защото не може човек да започне пост – осветителна жертва на тялото и духа, подготовка за посрещане на Възкресението - както вътре, така и вън, ако човек не си е простил за несъвършенствата, за допуснатите грешки и не е поискал прошка за беззаконията си.

  Лошо е за човека да не разпознава делата си добри ли са или са зли. Да няма очи да види гнилия плод и да го различи от здравия и чистия. Лошо е и ако не осъзнае нуждата си да се опрости! Кой, обаче, има сили да поиска прошка? А кой има сила да даде прошка? Какво значи да простиш?....Не означава ли да оставиш настрани всичко извършено против теб – да дадеш добро вместо зло, да благословиш вместо да прокълнеш, да обикнеш вместо да намразиш? Тогава, кой колкото и да е зъл, ще продължи да ти върши зло, щом отвътре в теб има една любов, която така дълго устоява? Ти ще бъдеш като скала в бурно море, която вълните не могат да помръднат. Прошката, която си отдал, ще въздигне душата ти при Бога, а Той ще заповяда на ангелите си да те пазят, ще те насити с благата си, а горделивият ще си отиде празен. Защото Всевиждащият не можеш да излъжеш в нищо.

Прошката е входът или вратата, през която човешкото естество трябва да премине, за да отхръли от себе си товарите, да се укрепи, да се облече в любов и да влезе в периода на пост.

  Влезли във времето отредено да простим, застанали всред най-близките в дома, първо искаме прошка, според както е и писано: "Ако принасяш дара си на жертвеника, и там си спомниш, че брат има нещо против тебе, остави дара си там пред жертвеника и иди първо се помири с барта си, и тогава дойди и принеси дара си." (Мат. 5 23-24)

   Хората го наричат още Старчовден, защото прошка се взима или дава от най-старият или по-младите искат прошка от по-старите. Старецът в къщата, онзи който има знанието на опита и на комуто се полага по отческо право и поради заслугите на дългогодишната си грижа и труд да даде прошка на домочадието.

  Затова и ще дойде стареята в дома, дето е видял с очите си по много и от добруването, и от тегобилото. Притежаващ знанието и умението как се поставят началата на всеки труд, усърдието, с което делото се докарва до края, как се търпи и как се устоява. Ще приседне, в достолепието на годините си, за да влезе в дела си отреден му да благославя.

 

  Има ли някой човек, който може да отмени вината на виновния или на това е способен  само Единия Бог? Истина е, че прошката е тайна. Тайна, която освобождава душата от оковите на злото, от тежестта на грешката, от товара на неизплатения дълг. И така в този миг от вечността, застанала пред образа на Най-стария по дни, всяка душа, която копнее да се облече в бяла дреха, да се очисти от чернилката на деня изрича „Прости ми!“. И старецът отговоря: “Простен да си и Бог да ти прости!”. Така и даващият, и приемащият прошка продължават по своя път, очистени и придобили силата на ново вдъхновение за живот. 

  Стареят издига хляба, който стопанката е приготвила, освещава го с молитва и изрича: „Отче, помогни ни да си простим!“ Защото не човека има сили да забрави, а от Бога е силата за всяко добро.

  Така, домочадието е приело прошка. В пълно доверие, всяка душа се е освободила от бремето на грешките си. И е приела лекота. Сега тя е свободна да гради и твори нови пътища, нова любов, да храни нови надежди, да се бори за живот.

  Тук идва времето за хамкането, същността на което също има своите дълбоки духовни корени. Стопанката на дома е подготвила бяла вълнена нишка, образ на житейския ни път, благославян Свише. Към конеца е превързано яйце. В хамкането участват децата, образ на невинността и чистотата, на чистите и подновени стремления за живот.

  Защо яйце? Яйцето е образ на зараждащият се живот, на триединната същност на човека. Черупката - човешкото тяло, пазещо като страж, Белтъкът - душата, която храни зародиша жълтък, а жълтъкът е вътрешният  човек – най-съкровеното човешко естество. Скритото имане на всеки. Затова всеки бърза да стигне яйцето, да се пребори за наградата си. Да му бъде не само на този свят, но и в идещия, според както е писано: “на онзи, който хлопа, ще му се отвори и който търси, ще намери” дял скъпоценен.

 И се завърта яйцето и се полюшва на връвта на живота и само най-усърдния, но и най-търпеливия, най-изпълнения с вяра и този, в който не умира надеждата ще достигне до скритото имане, ще „улови“ най-съкровената си мечта и ще я сбъдне, ще сътвори безценен плод. Но затуй е нужно да сме като децата, да се радваме на всяко добро и да плачем за всяка неправда, непрестанно да си представяме своите мечти и да търсим, да не преставаме да хлопаме на вратата на своя Баща, който да ни даде познанието как да ги сътворим, защото от него започва връвта на живота.

 А после вечерята момите,  дето са останали непоискани от сватове, ще вържат върховете на два пръта, за да направят врата като изход. Но и като вход към бъдещото време, към идните дни. Ще посеят семена, ще посеят надеждата си – за задомяване, за любим, за зачеване , за домочадие, за плодородие. За да не помръкне светлината в душите им и да не погине любовта им.