Вълшебството на Еньовден

Еньовден обикновено е свързван с вълшебството на билките, дошло от силата на Слънцето. На Еньовден малки и големи бързат да събират това имàне, за да бъде то използвано според нуждата на всеки през годината. В познанието на нашите деди, пренесено през вековете чрез песенния фолклор, освен за билки лечевити, за моми, дето ги берат, и за Слънцето, което изпраща живителната Си сила на земята, много често се споменава не случайно и още един персонаж.
Този на царя, болен и немощен.

Някой може да си каже, че ето днес, освен всичко друго, отбелязваме и деня на болните. Здравите, видите ли, може би нямаме работа сред празнуващите. Бихме сбъркали, ако гледаме на случващото се буквално.

Пременили са девет моми,

Пременили са – наредили са.

Бели дрехи до ногите,

Злато покрити на главите.

Излезли са девет моми,

Девет моми – девет дружки.
Нито майка да ги види,
Нито майка, нито сестра.
На сукака малка мома
Подаде им бела ръка.
Откара ги малка мома,
Откара ги във палати,
Де ги чека Царют,
На двори му хоро да играят.
Хоро играли до три деня,

Царят си на малка мома дума:

Изкарай ми бели дрехи

Да си дарба дарувам девет моми.

Да си берат бели китки

И със злато да ги повиват.

 Вълшебството на празника е неподвластно на особеностите на времената и епохите. То не се състои в конкретните действия и подробности, то по-скоро се облича с тези подробности, като с дреха. Така например нашите деди, разбирайки силата и смисъла на присъствието на билките на празника, са бързали рано сутрин да събират билки, да ги броят и по специален начин да ги вплитат във венеца. Днес за нас това не е нужно, понякога е даже невъзможно, освен това ние си ги купуваме от аптеката. Ала в сърцевината си и в посланието си празникът остава същия, стига да можеш да стигнеш до същината. Тя би проговорила и днес.

Та кой е царят и що за образ е това?

Царскта особа владее, управлява някого или нещо, територия, държава. А за царя обикновено знаем, че е благородник. Но кой е благородник, ако не онзи, чиито дела са белязани от неговите долродетели.

Така и ние като царя сме врадетели ...в дома си, в работата си, управляваме над чувствата и действията си и качествата, които притежаваме определят ценностите, които отстояваме.

Но успяваме ли винаги да опазим истината и правдата? Дали често нашите избори не ни водят към светлина? Случва се понякога да пренебрегнем и да нараним този до нас... И тогава царят в нас боледува, ляга тежко болен и не може да се привдигне, ако при него не дойдат благи пратеници. В тези дни на лутане и скръб, душата търси своето благоуспение.

Кои са благите пратеници? В песните за Еньовден се говори за деветте Юди Самодиви, на които е дадено да познават сили лековити. Те живеят в една страна накрай земята, където принасят служба на Бога.

 Проиграло Ясно Слънце

на личен ден, Еньовден.

Ясно ми Слънце вода пръсна.

Жива вода от бял каденец.

От небе му слела Златна Майка

тука долу във гората.

Та напяла ясни билки

да ми станат лечевити. 

Та извика Златна Майка:

Дойдете Юди Самодиви,

та берете ясни билки

де съм билките напяла

с блата сила лечевита.

Де им Ясно Слънце вода пръсна

Жива вода от бел кладенец,

кого си лечба лечите,

да си стане от постеля.

Дорде още Златна Майка ми говори,

задали се девет Юди,

да си берат блага сила лечевита,

да си ходят по земята,

по земята низ палати.

Да си лечат Царевете,

Царевете, Кралевете.

Та ми легна болен цар в палати,

най-малко три години.

Ка са Юда научила,

че е болен наше Царе,

дожаля й на сърцето.

Дожаля й на сърцето,

па му даде мощна билка,

та го дигна от постеля.

Царят им курбан заколи,

Юда тихо му говори:

Що си нам курбан колиш,

че не хвалиш Златна майка,

че ни е напяла ясни билки?

Що не хвалиш Ясно Слънце,

че поръси с вода жива,

вода жива от свят кладенец,

та са билки лечевити.

А има една, която е надделяла над болестите на човешката душа и се е въздигнала над битовото и материалното. Тя така се е прикрепила към Източника на всяко добро - Слънцедатния, че самата тя е станала източник на благодат за другите. Облечена в истината, чрез която има силата да премахва заблуди и да отваря очи, тя отключва видими и невидими врати. Тази царска особа е описвана с очи като звезди, на лице й ясно слънце, гласът й много води. Днес тя се явява като Еньовата Булчица - преминаваща между световете и осеняваща онези, които се възхищават на непреходната й красота. И ще я чуете да говори чрез устните, изричащи текстовете от древните писания, за благословение и насърчение.

Нека излизайки извън ежедневието, да преминем в света на тайнствата. Така че царската
 особа вътре в нас да приеме жизнено дихание, да бъде погалена, да се облече в царски одежди и да влезе в своето благоденствие.

Снощи сън сънувах мамо,

в царски далечни дворове.

Насред двори златна чешма,

на чешмата малка мома.

Лицето й като зората,

очите й две звезди,

гласът й много води,

тихо дума, проговори...



А пръстенът? Пръстенът е обещание за вярност, вричане в любов, белег за царска власт. така нека всеки, приел пръстена си, да пази в чистота сърдечна своето благословение. И думите и действията му нека в бъдат в онази мярка благородна, в която са били изречени словата на Еньовата булчица.

 

 





Гергьовден

В празника човек излиза от инерцията на битието и влиза в различни мисли и словеса, които ще му помогнат да направи добри избори в бъдеще. Защото единствено добрите избори са способни да го доведат до истината и светлината, за които копнее. На пръв поглед усилията и труда, които се влагат, за да се сътвори и празничната, и ежедневната трапеза са едни и същи. Но онова, което отличава едната от другата, е подготовката на душата да преживее. Ако не осмислиш и не запазиш празника, както би опазил дете в утроба, докато дойде часа на рождението му, както би опазил зеницата на окото си, за да вижда, напразни са грижите и усилията, които се положил, и празникът ти остава само ядене и пиене.

Не е случайно мястото, което народът е отредил на хляба в празника. Всяка една съставка на обредния хляб има своята аналогия в човека и неговия бит: брашното се свързва с душата, която се пресява и прекадява; солта е божественото знамение, което дава вкуса на живота; квасът е благородното потекло с неговите дарби и способности; яйцето е образ на семето, чрез което се подновява животът. А водата е онази живителна среда, в която се случва всичко и без която не е възможна промяната. Тя е мостът между минало и бъдеще, между този свят и горния. Чрез нея се спояват душата и духът. Чрез нея всяко благодатно слово слиза до човека, за да покълне и роди добродетелност.

Водата, с която се замесват хлябовете на Гергьовден, е още по-специална... Млада девойка сутрин на ранина ще изуе обущата от нозете си и ще отиде до аязмото, за да я донесе. Тя събува обичайните си пътища, оставя мислите за всекидневните си грижи и радости, за да тръгне в онзи свят на чудодейното. Длъжна е да носи водата в пълно мълчание, без да падне и капка от нея. Какво е да мълчиш, докато преминаваш през прашни и каменисти пътища? Не е ли това начин да затвориш сетивата си за света, в който си, и неговите провокации, и да отвориш чувствителност в тишината на душата си за света на небесното войнство и за гласа на Даващия всяко добро?

Отварянето на сетивата за небесния свят е воюване. Воюваш с представи и заблуди вътре в теб, и с обстоятелства и препятствия извън теб. Венец се слага на главата на този, който дръзне да воюва и да победи. Той е знак за изцелението на сетивата и за пробуждането на живота в душата. А цъфналата билка лекува язви и отваря врати. Нейната сила се съединява със силата на мълчаната вода. Така се съединяват и човешките сетива с отвъдното слово. Умиват избори и пътища, както при водно умиване. С тази китка от билки стопанката на дома ще поръси домочадието, а също и гумното, дворовете, кошарата, къщата, воловете, както свещеник ръси на водосвет. За да се намерят те преобразени и свети, както е редно на празник.

В древни времена светското поведение и свещеният ритуал са съществували в паралел. Всичко, което се е случвало, е било в реда и благоприличието на сакралното - от подредбата на дома и всичко що е в него и извън него, до личното общуване на всеки със всеки в ежедневните на пръв поглед занимания. Съвременната личност е тази, която разделя единното битие на два различни свята и не намира връзката между тях. Дедите ни са ги съединявали, както са съединени двете страни на една и съща монета. Така както в деня на труденето си разделят земята с палешника и засяват, в деня на тържеството прекадяват с него и разделят световете.

Прекадяването е един акт на сътворение, на отделяне на ново и чисто пространство. Така всичко в него е осветено и преобразено. Подобно трябва се случва и в човешките души. Така и ние да отделяме чисто място вътре в нас, където да се зачеват вдъхновения, да се раждат се идеи, да се вземат се решения. Именно там се смесват словесата - подобно на замесеното тесто.

Замесването на тестото за хлябовете прилича на многото словеса, с които всеки от нас се съизволява. То е преобраз на резултата от многото решения и избори, които правим. Осъзнато или не, те оставят своя отпечатък, градят характер, градят нравственост.

Но само смесването на съставките все още не прави хлябът да е готов. Огънят е мястото на трансформацията, мястото на преобразяването на тестото от тестева маса в хляб. Така е и с нас. Както е и писано: “Всичко ще се изпита чрез огън“. Огнената изпитня е мястото и времето, където се претегля себестойността на всеки избор, дали е ценен той или нищожен.

Обредният хляб се различава от ежедневния не само по съставките и ритуалното му замесване, но и по знаците, изписвани върху него. Възрожденецът Димитър Маринов пише: “Няма обреден хляб без изписан знак, без шарка. Обредните хлябове не могат да бъдат без шарки и тия шарки не са случайни. За всеки празник, за всеки случай обредният хляб ще носи отделни шарки. А всяка шарка има своето символическо значение. В тия шарки българската домакинка изразява вярата народна, в тия шарки се изказват целта и желанието на жертвоприносителите. Тия шарки показват що се проси: плодородие, сила, благоденствие, живот, здраве. С една дума, всеки обреден хляб с шарките представлява една молитва, изписана с тестеви символически белези.”

Всяко честване е сбор от ритуални действия, които носят своето символно послание. От особено значение за изпълняващите ритуалите е да знаят и разбират езика на символиката в тях. Защото влезли в този свят от словеса те самите стават слово от словото, способно да сътворява. Сега нека споделим заедно хляба на победилите заблудите на времето, за благословение на душите ни.

Древното значение на думата „ритуал“ е “Онова, което съответства на Божествения ред“. Тоест, ритуалът не е последователност от механични действия, които се извършват с определена повтаряемост. Той е низ от събития, които се случват в ред подобен на небесния, но се изпълняват тук между нас на земята. И когато ритуалите се съчетаят с тържеството на душата, тогава именно се случва празникът.

Цветен Георги хоро води,

Край хорото мила сестра,

Мила сестра Рани-поле.

Мила сестра хоро гледа

И на Георги проговаря:

Ой те тебе, мили брате,

Мили брате цветен Георги,

Отпусни се от хорото,

Па си иди във полето,

Да си обходиш зелен синор,

Зимниците изгинали,

Пролетници не никнали,

Стари баби из гора ходят,

Из гора ходят жир жируват,

Дребни деца в река ходят,

Пясък лижат за водица.

Цветен Георгу дожаляло,

Дожаляло, дотегнуло,

Та се пуснал от хорото,

И си стегнал враня коня,

И отиде в равно поле,

Та поръси ситна роса,

Ситна роса, дребен дъждец,

Зимниците пораснали,

Пролетници изникнали.

Лазаровден

Нека ви разкажем притча. За царството, което потънало в забрава, сякаш животът в него е заспал. Там птиците не пеели, защото птици нямало. Реките не се изпълвали с води на пролет, защото пролет нямало. И плодове е нямало, защото земята не раждала плода си. Бурени и репеи растяли вред и само свраките със своя крясък разкъсвали покоя в тишината. Кой би живял в такова царство?

Нека ви разкрием тайната… Царството си ти… царството съм аз… царството е моят, също твоят дом. Владетелят във този дом си ти и твоя е грижата за него. Твой е изборът кога какво ще посадиш. Помисли, утре като произрасте това, което си садил, ще ти се услади ли? Ако е горчив плодът, ще можеш ли да се наситиш с него?

“Каквото посееш, това и ще пожънеш”. Знаели са нашите деди, че грехът е също семе: oмраза, завист, алчност, похотливост, чревоугодничество, скъперничество, леност, горделивост, лицемерие, лъжа, вражди, пиянства. От него пониква злотворството, което връзва човека в робство и разделя хората един от друг. А благословението е плод на други семена, засети в чиста съвест и добро сърце: доброта, милосърдие, вярност, щедрост, трудолюбие, себевладение, дълготърпение, разум, но най-големите са вярата, надеждата и любовта. Защото здравето, животът, изобилието, сполуката и мъдростта са дар за благородните, за тези, които милеят за рода и семейството, за тези, които търсят и пазят истината, за тези, които вършат Правда.

На Лазаровден земята търси своето благословение. Днес обраслото в тръни и репеи царство бива изчистено, за да може да се превърне в плодородна земя. Днес очакваме идването на ангелската благодат във всеки дом и за всеки в дома. Постиламе върху старите си, прашни пътища млади клонки от напъпилата пролет, дръзнали да избуят след дългите зимни дни. Отваряме портите широко, за да не ни отминат, но да ни посетят благи вестители, за да бъде за нас наречено онова, що е от Бога изречено…

Лазарката е образ на животворящия дух, без който не са възможни нито съживяването на природата, нито оздравяването и обновлението на човека,  нито радостта от светлината, нито любовта… Лазарката е със същност чиста, нравствена и добродетелна, достойна да носи белег ангелски. Затова и овчарската гега в ръката й става жезъл - инсигния за властта, която й се дава чрез благослова да сътворява нова действителност.  Издигнатите пастирски геги образуват границата между световете, те са небесните порти, през които момите ще преминат, за да придобият нов облик с нова светлина. Както възкръсналият Лазар прекрачи прага на земния си гроб и влезе от царството на смъртта към нов живот в ново естество, така и лазарките ще приемат  нова същност, преминавайки от земния свят в отвъдния. И така ще бъдат вестителки на Божествената милост и спасение, за да съживят земята за плодородие и душите на хората за добротворство.

Към влезлите в дворовете лазарки, първа ще дойде стопанката, защото тя е образ на душата на дома. Тя е като утробата, приемаща благословията и раждаща добродетели. Тя пази вярата и надеждата да не угаснат, а Любовта винаги да е на първо място от всичко.

Чадата в дома са благоволението на Небесният Отец към рода. Ако е женско, добро е - ще ражда, ако е мъжко, още по-добро - ще владее, ако са две, пълнота е, дадено е без остатък. Затова до стопанката ще пристъпят и чадата й, за да приемат с нея благословение от лазарките. Кой не желае да бъде благословен? Има ли човек, дето не желае да придобие както физическа, така и морална сила, за да може да върши добро? И ще се благослови онзи, дето търси, и ще се даде на онзи, дето хлопа, както на небето, така и на земята.

Не се е чуло, нито видяло нещо, което човек направи, да не му се върне. Защото се знае от незапомнени времена, че “всичко се връща”. Затова и стопанката ще отвърне на благословията, като дари лазарките с по едно бяло яйце – образ на семето, от което се ражда животът - Животът, който не преминава, а  продължава. Даруването е нещо материално, но то е видимия знак за съгласие и съединение с изреченото нематериално слово. Даденият дар е свидетелство пред видимите и невидимите за приемането на благослова Свише. То е като сключен завет между Благо-даващия и приемащия благословението.

И притчата за царството ще бъде друга. Ще е за царството, което всяка пролет трепетно посреща прелетните птици и песента им омайва мало и голямо и носи радост на сърцата. В това царство ще текат пълноводни реки и ще напояват земята, та да бъде плодородна. Наесен лозите ще тежат от узрелите гроздове, чакащи стопанина да ги откъсне. Мир и любов ще царуват в Дома и на мястото на запустението ще дойде всяко изобилие. А родът български ще продължава да живее и да благоденства.

Прошка - Сирни Заговезни

Научил се е човекът да пази и използва всяко време според предназначението му. Отделил е времето на трудовете си, от времето, в което душата тържествува. Времето за воюване от времето за градеж. Времето за правене на грешки от времето за даване на прошка. Всяко нещо е добро, когато е сътворено на своето си време. Мъдрият човек разпознава времената, затова мислите и делата му са в хармония с ангелските сили движещи Вселената.

Стареята в дома е образ на Древния по дни. Родоначалникът видял с очите си по много и от добруването, и от тегобилото. Притежаващ знанието и умението как се поставят началата на всеки труд, усърдието с което делото се докарва до края, как се търпи и как се устоява. Ще приседне, в достолепието на годините си, за да влезе в делът си отреден му да благославя.

Днес стареята в рода е пременен в нова риза - пазена за деня на ритуала. Тя е белег за неговата вътрешна основа. Ризата е образ на горният, небесен свят. В песните се пее, че там е мястото на слънцето. Място е и на звездите. Бялата риза е печат за святост и за чистота сърдечна.

Ще се завърже на стопанина около кръста пояс. Пояс се дава на водно кръщение - знак за получаване на лично име. В стари времена думата за пояс е била зуна, което ще рече дъга. Дъгата в свещените писания е обрека на Богът към човеците след всемирния потоп. Знамение за обещанието, че любовта на Всевиждащият ще упази, ще търси да съедини световете, този на горния, небесния с този на земния. Завързаният пояс е като завета на съединението между получилият ново име и Изначалния – Твореца на всяко добро.

Има ли някой, който може да отмени вината на виновния? Има ли някой, силата да забрави? Истина е, че прошката е мистерия. Тя е благоволението на Всевиждащия към хлопащия на небесните врата. Благото слово към търсещият да намери душата си, свободна от оковите на злотворството, от тежеста на грешката, от товара на неизплатения дълг. Затова ще се изрече     “Прости ми" от всяка душа, която копнее да се облече в одежди на спасение. Ще й се отговори  “Простен да си и Бог да ти прости“, защото от Бога е силата за всяко добро.

Следващата част от празника е хамкането, което също има своята дълбока духовна същност. Подготвена е хурка, за която се знае, че с нея се заприда нишката на живота. Завързана е бяла нишка. За да си спомним, че с прошката се привързваме към святия живот слизащ от небето.

По нея слиза днес яйцето. Образ на тайнството, на триединната същност на човека. Черупката – е като обвивката на човешкото тяло, пазеща като страж. Белтъкът - подобен на душата е утроба на зародиша. А вътрешноста, жълтъкът е оподобен на най-съкровеното човешко естество, скритото имане на всеки.

После вечерята за момите дето са останали непоискани от сватове, ще свържат върховете на два пръта. Ще се отвори врата. Като изход, но и като вход към бъдещото време, към идните дни. Ще се прости девойката с чувствата несбъднати, намерения посяти и недоизносени.

Преминавайки през дверите отворени, ще пръскат семена в земята. Ще положат ново начало за надеждите си – за задомяване, за любим, за зачеване , за домочадие, за плодородие. За да не помръкне светлината в душите им, за да не погине любовта им.

Огънят е символ на живота в дома. Пази се, както се пази наследство. Няма къща без огън, както и къща без дим. Гаси се, когато дойде време да се поднови с нов, жив огън. Гаси се ако е пламнала зла болест, за да се поднови с нов. Символ на новият живот, на новите надежди. Той е като подновената молитва отправена към небето.

След ритуалните действия през деня също се пали огън. Та нали враждата е угасена подобно на огън чрез прошката. Наскърбеният е намерил изгубената правда. Угаснал е живота подклаждан в нечестие, за да дойде време да се поднови с нов живот - облечен в милост, благост и дълготърпение.След вечерята момчетата ще направят подклади. Това е ритуал, в който се палят огньове. Паленето на огньове е кулминацията на ритуалните действия. Образ на запаленият, обновен живот, както отвътре в нас, така и между нас. Огънят е едно от проявленията на Богът слово. Идването му е свързвано с изцерение – физическо и духовно.

Бабинден

Бабинден

В деня на честването както участниците, така и наблюдаващите не застават пред поредната веселба. Застават пред желанието на душата си да се съедини, да приеме подобие на образа на личноста, приемаща раждащият се живот в ръцете си. Както настойника благоволява или не в намерението на подопечния си, така и всеки от нас като един настойник на душата си се съгласява да бъде или не подобен на нея. Или с други думи казано, подобно на бабувалата, да твори блага, да съхранява добродетели, да пази истината като дреха – чиста и свята. Избор, определящ нравственост и път за далеч напред.

Бабинден е тържеството на избралият да бъде облечен в тази истина и светлина, за който няма минало и бъдеще, има единствено настояще, защото са вечни, както е вечен самият Живот.

Огън гори, майно ле, огън гори,

Вятър вее, а не го разпалва,

Роса роси, а не го угася.

То не било огън, майно ле,

Току била Божа майка.

Божа Майка – дърво стволовито,

Стволовито, още клонесто -

Сребрен корен, златни клони.

Корене му в сура земя,

Златни клони му са до небото,

Тамо гълабе небесни

Гнезда вият.  

Рано ранила е жената приемаща живота в ръцете си. Облякла е празнична нова премяна, грижливо пазена за деня на ритуала. За българката има одежди както за делник, така и за празник. Всяка част от празничната дреха е образ слово.Свидетелство за уникалността от дарби и способности на тази, която я носи.

На кръста си превързва престилка да се знае и да се помни на чий род принадлежи. Престилката, в традициите на нашите деди е възприемана като знаме. Знаме на силна войска. Вдигнато високо, то събира войската за доброто воюване.

Ще се препаше със истината през кръста, за да има силата да носи, да се роди и оброди.

Глава си покрива с покривалото на целомъдрието, за да почиват мислите й в живота вечен. Мисълта е като пазеното съкровище от зли очи, от зли помисли и намерения. 

Онзи, който упази мислите си, пази и живота си. Пази силата и светлината на погледа си, които вървят с него неотлъчно в пътищата прашни на битието.

Обгрижването на новодошлият живот от бабата не свършва само в деня и часа на рождението. Наглеждането на майките и новодошлите на този свят продължава и след това. Тя дохожда в дома им, за да помогне в житейските грижи и така да износи с тях товара, в жегата на деня. Често ще доведе свещеник, за да измоли за тях небесното благословение. Родилките днес отново ще срещнат чадата си с нея, за да ги благослови, да извика тя силите донасящи всяко добруване.

Благословията изречена в часа на ритуала е молитвеното слово, призоваващо от Бога бъдещотото благоденствие. Тя е ключа от портите, през които минават очакваните благи небесни гости. Повикани да донесат благополучие в преживяванията на душата, успех в преборването на трудностите, знанието и умението за това как да сътвориш битието си.

Днес към бабувалата ще дойдат невестите, за които е дошло времето да раждат, както и онези, за които наближава да влязат в пътя на невестинството, за да бъдат извикани за тях времената, творящи живот.

Защото призованото слово не е само за скоро родените, то се съединява и с душите на младите невести. Онези, които се подготвят да приемат, да износят и да родят. Познавали са древните, че дори и всяка земя да има способност да ражда, пак трябва да бъде подготвена за часа на своето плодородие.

 

Познанието на дедите ни пази мъдростта, че каквото посееш, това и ще пожънеш. И това е в сила, както за сътвореното добро, така и за извършеното зло. Днес приелите от багородната плодовете на нейната благост ще влязат в изпълнението на словото, за онова добро, което не се връща празно.

Обгрижваните ще пристъпят към нея, за да й донесат приноси. Ще я почетат и те на свой ред и ще благословят – доброто воюване в пътищата й, в трудовете й, в преминаването й по мостовете между световете.

Не само за даруване жените ще споходят благородната, тази, която е посрещала живота с ръцете си. Ще дойдат и за да я умият - знак за идващото ново време. От тук насетне за тях предстои да влязат в нов дял, в ново време, сами да продължат пътя в отглеждането на чадата си. Време на нови отговорности, време за нова сила и нови откровения. Сами те да бъдат пазителки на живота и на словесата, сътворяващи битието на чадата им. Воюващи за правдата и истината на всяко място и на всяко време.

И ще седнат на трапезата във времето, дошло да се наситят всички от трудовете на ръцете си. Да вкусят от плодовете на доброто си воюване. Ще посеят в думи, в дела и помисли, ще посеят семена на изобилие и благоденствие. За да произрасте и да се преумножи плодородието чрез Благоволението Свише, за да бъде както на небето подобно и върху земята.

Фолклорна формация "Етноси"

Авторски колектив