Същността на празника Сирни заговезни или Прошка
 |
| Паралията |
 |
| Хлябът |
Празникът не е театър
или представление, подплатени с излишна зрелищност, целта на които е да
поразсеят присъстващите от трудната действителност на битието. Честването се
превръща в празник само тогава, когато празнува душата, въведена в етапите и
действията на ритуала. Но за да успее да премине през всяко едно от ритуалните
действия, тя трябва да познава скрития им замисъл и да е готова открито и
напълно да го приеме. Защото зад всеки образ стоят послания и идеи, изграждащи
естетически критерии и нравственост.
 |
| Най-старият по дни |
Първият и
основен образ, който
присъства в ритуалните действия на празника Прошка, е най-възрастният в дома.
Той като личността, преминала през многото води на житейския си път, придобила
мъдростта в годините си, приема делa на даващия
прошка. Чрез неговите дела са поставени началата на рода, чрез трудолюбието му
са пазени и разширявани дворовете на дома, в който всеки принася своя дял от
благата. Така чрез делата и плодовете му той се доближава до образа на
Най-Древният по дни, на Благият, който
благославя всеки нов живот и го пази в здраве и сила.
Другите образи в празника са тези
на домочадието.
Младите са
онези, които са в силата си да понесат жегата на деня, но също и в нуждата да приемат
мъдрост, да потърсят съвет, да почерпят поука. В градежа на своя живот, когато
те стъпка по стъпка, камък по камък съграждат дома, който са самите те, те
влизат във взаимоотношения и правят избори, в които грешат спрямо другите,
най-вече спрямо домашните си.
И както е казано в свещените писания:
 |
| Децата |
„Ако принасяш дара си на жертвеника, и там си спомниш, че
брат ти има нещо против тебе, остави дара си там пред жертвеника и иди първо се
помири с брата си, и тогава дойди и принеси дара си”. (Мат. 5:23-24).
Децата са образ на чистотата и невинността, толкова
характерни за онази част от човешкото естество, в която няма гордост или
предразсъдъци и която се впуска в игри и начинания с едничката цел да открива
Живота и всички негови първопричини, за да се учи и назидава. Единствено там
всяко благодатно семенце може да роди плодове на Живот. И затова в миналото на
много места децата не са участвали в искането на прошка, а на тях им е отреждано
място само в надпреварата за яйцето.
Ритуали в
празника
Актът на
опрощаването
 |
| "Отче, прости ни!" |
Кой е
достатъчно силен, за да прости? И като кажеш „Прости!” отнема ли се
отговорността ти относно случилото се? Трябва ли всичко да се прощава?
Естествено, събитията
в миналото не могат да бъдат променени. Нито може да бъде отнета отговорността
за постъпки и действия. Но и простилият, и изпросилият прошка се освобождават
от връзките на злотворството, в които биват отровени душите им. Така и двамата
влизат в духовно обновление на пътя си, защото и за да изпросиш прошка, и за да
простиш, са необходими духовни сили и воля, които приложени на практика
облагородяват и осветляват всяка душа. Но на кой земен човек е дадена сила и
власт да прощава, не принадлежат ли те единствено на Благородния? На Единия,
поставящ всяко начало и имащ властта да доведе всяко начинание до своят край? Затова
преди да започне опрощаването, стопанинът издига хляба на трапезата с думите:
„Прости ни, Боже, и помогни и ние да си простим!” И след това при поисканата от
него прошка той отговаря: „Простен да си! И Бог да ти прости!”
Хамкането
 |
| Хамкане |
Масово е
разпространено схващането, че този ритуал се изпълнява с халва. Но първите
етнографи описвали ритуала разказват, че той се е изпълнявал с яйце и
сирене и че е загубил своята
автентичност, когато, в началото в градовете, а после и в по-малките населени
места, започват да използват халва. Защо точно яйце? И защо провесено на конец,
което трябва да се гони с уста от децата? Яйцето е образ на новия живот, на
„истинния живот”, който съдържа в себе си всичко необходимо, за да може зародишът
да расте и да се развие в цялостен и пълноценен плод. Чрез нишката на живота старите
и мъдрите предават това знание на децата, за да покълне и в тях семето на
мъдростта и силата на рода, които са благословението свише. А детската игра на
гонене на яйцето представлява онази борба, в която всеки бърза да хване
по-големия и по-добър дял, но само най-достойния и най-подготвения получава
наградата си. И както е изречено в древните писания, само на онзи, който хлопа
ще му се отвори и който търси ще намери.
 |
| "Отче наш, който си на небесата, помогни ни да си простим!" |
