Замъчи се Божия Майка, Коладе ле..

Замъчи се Божия Майка, Коладе ле,

Замъчи се на Игнажден,

Да си роди Сина Божий, Коладе ле,

Сина Божий Исуса Христа.

Родила Го, па Го скрила, Коладе ле,

Скрила го оттам Йордана.

 Тази вест за рождението на Сина Божий разнасят коледарчетата от ранна утрин преди Бъдни вечер или на Мала Коледа. Те са предвестниците на раждането на Бога, изпратени до всеки дом. За да застане Словото пред всеки дом и на всеки праг.

Днес очите ни видяхаИ сърцата ни познаха
Де се е родил Христа Бога!Христа Бога – Слънце ясно,Да отключи небесата,Да дарува добра дарба.

Тези малки небесни вестители са нетърпеливо очаквани във всяка къща. Там те пеят коледарски песни, за да разбудят домакините за деня на Рождеството. Затова и са дарувани с колаци, плодове и други дарове.

 Стани, Нине, Господине,

Стани, да ни срещнеш,

От далеч хабер ти носим!

 Бог се кани да ти дойде,

Мож ли Бога да посрещнеш?

Да посрещнеш, да нагостиш?

И Въз Бога сбор Ангели?

Добри гости, Коледари!

Нека дойде, Нека влезе,

 Да ми седне на трапеза,

И връз Бога – сбор Ангели!

Добри гости, Коледари!

След като къщата е посрещнала и дарувала коледарчетата, всеки от дома започва да се подготвя за празничната вечер. Докато жените участват в месенето на обредните хлябове и гласят трапезата, по пладне вкъщи ще се върне младоженецът, който цял ден е обхождал да намери младо тригодишно дърво. Народното предание съобщава, че той намира крушово или дъбово дърво, което „ще напои с руйно вино и с миро ще го помаже“, за да вдъхне на отсеченото нов живот. Това се случва ритуално в дома, който се приготвя за рождественската вечер. Наричат го „миросване“ и когато миросат бъдника, го повиват в бял ленен плат, досущ като младенец, и го оставят до огнището, пред иконата. 

Денят преваля и домакинята, заедно със своите снахи и щерки, вече е спретнала обредните хлябове. А обредните хлябове за бъдни вечер са три: един за дома, един за коледарите и един за стопанството.

Преди да седнат на трапезата, домакинята прекадява трапезата. Там, освен хлябът и виното, присъстват традиционните постни ястия, както и сушени плодове, орехи, жито, тиква, дори пръст и пясък. На софрата има от онези блага, които ражда земята, която е откърмила тези плодове. Хлябовете, ястията и земните дарове, целият дом, стопанството и домочадието се освещават чрез прикадяването с тамян. 

Когато всички седнат на трапезата стопанинът, ще каже молитвата „Отче наш“, ще издигне хляба, ще го занесе до портата, и ще рече: „Ела, Господи, и вечеряй с нас!“, след което ще го разчупи. Един залък от него ще бъде завит в кърпа и турен пред иконата да се помни и почита вечерта, когато Господ е посетил дома и е вечерял на трапеза му.

Семейството е привършило обредната трапеза. Настъпва нощта и всичко утихва в очакване. По това време, в „глуха доба“, в дома на станеника – водачът на коледарите, вече са се събрали юнаците, които ще коледуват на Бъдни вечер. Това са все момци или младоженци. Те са облечени с празнична премяна и са дошли да вземат своя водач, който да предвожда дружината. 

Стани Нине, Господине,

Чули сме те, та сме дошли,

Имаш син бела лоза,

Бела лоза, църно грозде.

Пише му се ново име,

Това име цар да бъде!

Враня коня да си язди,

Силна войска да реди.

Дай го, дай го, Нине,

С нас да дойде, Цар да бъде.

Младите мъже измолват Божията милост и тръгват към домовете, да възвестят раждането на Млада Бога, да наричат и благославят с песен всеки стопанин и всеки дом. Тези коледари са същи ангели, които идват да подпечатат новораждането във всяка къща.

На тоз наш Старнин Господин,

Че ни отвори чемшир порти,

Че ни въведе вътре двори,

Че ни дарува тая колачина.

Че Божик ми е на Небеси,

А славата Му е по вси земи.

И да е благословена тая ръчина

Де е увила тая колачина.

Да й се лее злато и сребро,

Сребро лято, кръст дукато.

Че Божик ми е на Небеси,

А славата Му е по вси земи.

И така от праг на праг да не остане дом непосетен и човек неблагословен от благото идване на добрите гости – коледари: 

Тръгнали са отбор момци,
 Стананиньо, ниньо, господиньо,
тръгнали са да куладват.
Де ги съзря Божа майка,
покани ги на трапеза,

Тамо горе на бел Дунав,
че им дума Божа майка:

 
Яжте, пийте, коледници,

та станете, че запейте,
че запейте нова песен,
нова песен: Коледарска,
да ви слуша гора и вода,
из гората - птичките,
из водата - рибите