Заповядайте заедно да сътворим Еньоведн на 22 юни, неделя в зала 6 на НЧ "Райко Алексиев" от 16.30 часа!

Лазаровден

Нека ви разкажа притча. За царството, което потънало в забрава, сякаш всичко в него е заспало. Там птици не отлитали в страни далечни, защото птици нямало. Реките не се изпълвали с води на пролет, защото пролет нямало. Даже гроздовете никой не събирал в късна есен, защото есента не познавала пределите на царството. Бурени и репеи раждала земята и само свраките със своя крясък разкъсвали покоя в тишината. Кой би живял в такова царство?

Нека ви разкрия тайна. Царството си ти, царството съм аз, царството е моят дом, също твоят дом. Владетелят в дома си ти и твоя е грижата към него. Както и отговорността кога, какво садиш. Утре като произрасте, ако е горчиво, можеш ли да се наситиш с него?

В паметта народна се е съхранила мъдростта, че “Каквото повикаш,  това и ще ти се обади” и “Каквото посееш това и ще пожънеш”. Знаели са нашите деди, че ако в гняв и злоба чакаме, то злите сили викаме. А благословението свише - то е дар за благородните, за  милостивите, за дълго-търпеливите, за търсещите правда.

Според традицията ни, днес на днешния ден земята търси своето благословение. Днес обраслото в тръни и репеи царство бива изчистено и преобразено в земя плодородна.

Днес очакват идването на небесните, на ангелските същности във всеки дом и за всеки в дома. Да бъде наречено онова, що е от Бога изречено, да се съедини с копнежите в душата на човека всяко живот-раждащо слово и да се роди плод безценен без време и в преизобилна мярка.

          Лазарката е образ на небесното явление към човека, който го търси и очаква, на Съживителния Дух, без който не са възможни нито пробуждането, нито радостта от светлината, нито любовта. Лазарките са небесни птици, пратеници Божии, посещаващи дома на всеки в царството, пробуждащи и подновяващи жизнените сокове на всеки дом.

Лазарката е обиталище на неподправената чистота, която първа ще премине през дверите между земята и небето. За да й се даде власт да извиква и да явява благите намерения на Божията милост и за малкия, и за стареята, дори за странника по пътя, който уж случайно среща.

        Не е прието за жена, а колко повече за мома, да носи или да си служи с пастирска гега. Но днес лазарките ще преминат под две сключени геги като през вратите между небето и земята, за да се облекат в променено - ангелско естество. Така те са напълно овластени заради образа, който днес изпълват със съдържание небесно, заради силата, която са приели, чрез благо слово да сътворяват в действителност.

       Първа посреща лазарките стопанката -

 душата на дома, образ на утробата, която ражда вътре в нас. Тя би дала всичко, за да роди и да опази всяко добро семе и всеки роден плод. Тя бди замъждял фитил да не угасне и тръстиката сега порасла да се не погуби. Даваща, без мяра и без плата блага, създадени от трудовете на ръцете й.

         Кой не желае да бъде благословен? Има ли човек, който да нехае за това, дали ще бъде подкрепен в стремежа си към добротворство? Затова до стопанката ще пристъпят и чадата й, за да приемат с нея идното благоволение. Лазарките ще благословят, ще съединят любовта на Предвечния с душата на детето.

И тъй като не може добро да не се отплати, стопанката дарува лазарките с бели яйца – образ на живота плодоносен, на триединната същност на човека, който ще порасне дърво високо в царска градина.

И притчата за царството ще бъде друга. Ще е за царството през пролетта, което чака прелетните птици. Ще е за царството, в което децата спират да играят, омаяни от песента им; за пълноводните реки напояващи земята плодородна, за лозите натежали с плод, очакващи Стопанинът да ги приеме. А на следващата пролет трепетно очакване ще обхване царството поради приближаващото идване на прелетните птици…

 

Сирни Заговезни и Прошка

   

Сирни Заговезни или Прошка е този празник през март, който по своебразен начин бележи краят на зимата и началото на пролетта. Но не просто краят на зимата, а прехода към „зрялата пролет“, пролетта на Великденския пост преди Възкресение. Предците ни са се научили да използват всяко време според предназначението му. 

  Затова са отделили времето на предстоящите усилени трудове, воюване и градеж от времето за тържествено смирение и даване на прошка. Има време на грешки, но има и време за даване на прошка и това време в нашия народен календар е по Сирни заговезни. Всяко нещо е добро, когато се извършва на времето си. Човекът е мъдър, когато разпознава врбемената, при което и мислите му, и делата му са в хармония със силите, които движат Вселената.

  Неслучайно този празник, освен Сирни заговезни, носи името Прошка – защото не може човек да започне пост – осветителна жертва на тялото и духа, подготовка за посрещане на Възкресението - както вътре, така и вън, ако човек не си е простил за несъвършенствата, за допуснатите грешки и не е поискал прошка за беззаконията си.

  Лошо е за човека да не разпознава делата си добри ли са или са зли. Да няма очи да види гнилия плод и да го различи от здравия и чистия. Лошо е и ако не осъзнае нуждата си да се опрости! Кой, обаче, има сили да поиска прошка? А кой има сила да даде прошка? Какво значи да простиш?....Не означава ли да оставиш настрани всичко извършено против теб – да дадеш добро вместо зло, да благословиш вместо да прокълнеш, да обикнеш вместо да намразиш? Тогава, кой колкото и да е зъл, ще продължи да ти върши зло, щом отвътре в теб има една любов, която така дълго устоява? Ти ще бъдеш като скала в бурно море, която вълните не могат да помръднат. Прошката, която си отдал, ще въздигне душата ти при Бога, а Той ще заповяда на ангелите си да те пазят, ще те насити с благата си, а горделивият ще си отиде празен. Защото Всевиждащият не можеш да излъжеш в нищо.

Прошката е входът или вратата, през която човешкото естество трябва да премине, за да отхръли от себе си товарите, да се укрепи, да се облече в любов и да влезе в периода на пост.

  Влезли във времето отредено да простим, застанали всред най-близките в дома, първо искаме прошка, според както е и писано: "Ако принасяш дара си на жертвеника, и там си спомниш, че брат има нещо против тебе, остави дара си там пред жертвеника и иди първо се помири с барта си, и тогава дойди и принеси дара си." (Мат. 5 23-24)

   Хората го наричат още Старчовден, защото прошка се взима или дава от най-старият или по-младите искат прошка от по-старите. Старецът в къщата, онзи който има знанието на опита и на комуто се полага по отческо право и поради заслугите на дългогодишната си грижа и труд да даде прошка на домочадието.

  Затова и ще дойде стареята в дома, дето е видял с очите си по много и от добруването, и от тегобилото. Притежаващ знанието и умението как се поставят началата на всеки труд, усърдието, с което делото се докарва до края, как се търпи и как се устоява. Ще приседне, в достолепието на годините си, за да влезе в дела си отреден му да благославя.

 

  Има ли някой човек, който може да отмени вината на виновния или на това е способен  само Единия Бог? Истина е, че прошката е тайна. Тайна, която освобождава душата от оковите на злото, от тежестта на грешката, от товара на неизплатения дълг. И така в този миг от вечността, застанала пред образа на Най-стария по дни, всяка душа, която копнее да се облече в бяла дреха, да се очисти от чернилката на деня изрича „Прости ми!“. И старецът отговоря: “Простен да си и Бог да ти прости!”. Така и даващият, и приемащият прошка продължават по своя път, очистени и придобили силата на ново вдъхновение за живот. 

  Стареят издига хляба, който стопанката е приготвила, освещава го с молитва и изрича: „Отче, помогни ни да си простим!“ Защото не човека има сили да забрави, а от Бога е силата за всяко добро.

  Така, домочадието е приело прошка. В пълно доверие, всяка душа се е освободила от бремето на грешките си. И е приела лекота. Сега тя е свободна да гради и твори нови пътища, нова любов, да храни нови надежди, да се бори за живот.

  Тук идва времето за хамкането, същността на което също има своите дълбоки духовни корени. Стопанката на дома е подготвила бяла вълнена нишка, образ на житейския ни път, благославян Свише. Към конеца е превързано яйце. В хамкането участват децата, образ на невинността и чистотата, на чистите и подновени стремления за живот.

  Защо яйце? Яйцето е образ на зараждащият се живот, на триединната същност на човека. Черупката - човешкото тяло, пазещо като страж, Белтъкът - душата, която храни зародиша жълтък, а жълтъкът е вътрешният  човек – най-съкровеното човешко естество. Скритото имане на всеки. Затова всеки бърза да стигне яйцето, да се пребори за наградата си. Да му бъде не само на този свят, но и в идещия, според както е писано: “на онзи, който хлопа, ще му се отвори и който търси, ще намери” дял скъпоценен.

 И се завърта яйцето и се полюшва на връвта на живота и само най-усърдния, но и най-търпеливия, най-изпълнения с вяра и този, в който не умира надеждата ще достигне до скритото имане, ще „улови“ най-съкровената си мечта и ще я сбъдне, ще сътвори безценен плод. Но затуй е нужно да сме като децата, да се радваме на всяко добро и да плачем за всяка неправда, непрестанно да си представяме своите мечти и да търсим, да не преставаме да хлопаме на вратата на своя Баща, който да ни даде познанието как да ги сътворим, защото от него започва връвта на живота.

 А после вечерята момите,  дето са останали непоискани от сватове, ще вържат върховете на два пръта, за да направят врата като изход. Но и като вход към бъдещото време, към идните дни. Ще посеят семена, ще посеят надеждата си – за задомяване, за любим, за зачеване , за домочадие, за плодородие. За да не помръкне светлината в душите им и да не погине любовта им.

Различният Бабинден

Хронология на обичая и послание на ритуалните действия

Популярното схващане за Бабинден е, че този празник е посветен на почитта към онази благородна жена, която първа посреща новороденото и подкрепя него и родилката в първите дни и месеци след раждането. Успоредно с това ярко присъства и тържеството в чест на жените в детеродна възраст. На този ден се извършват редица ритуали (умиване ръцете на бабата, даруване, къпане на бабата на чешмата или на реката), като всичко преминава във всеобща веселба и закачливи подмятания.

Но вълшебството на празника не е в последователността на някакви конкретни действия и участието на хора от определен пол или група в обществото в „представлението” на празника. Вълшебството идва от разбирането, че всичко това е език на образи и идеи, целта на който е да ни разкаже приказка. Приказката за благораждащото естество на всеки един от нас. 

Колко от нас познават и разбират този език? И доколко съумяваме да прозрем смисъла и посланието на образите в рисунките, по елементите на дрехите, украсата върху хляба? Живеем в години на „прогрес” и „свободно творчество”, но колко свободни сме в действителност да тръгнем и да изследваме скритото значение на тази образност, което е било познато на народа ни до преди малко повече от век? Това значение остава скрито за нас, затова и не можем да се насладим на вълшебството на празинка, и той остава ограничен в „трябва” и „така се прави”.

А приказката на Бабинден започва рано сутринта, когато акуширалата благородна се подготвя да посети домовете, в които е посрещнала новия живот през изминалата година, като се облича в празнична премяна. Тя слага престилката изпъстрена със знаци и символи, един своеобразен герб на рода, на който е наследник. Защото в стари времена всяка дарба, знание и умение е пазено и предавано от поколение на поколение, от вещия и можещия на достойния и способен да опази и предава. Препасва кръста си с ален пояс на правда и истина.

   Покрива главата си, понеже срамота е жена гологлава. Покривалото й е с цвета на вечнозеленото дърво, чиято сила не преминава. Накичва се от двете страни с китка цвете, подобно на разцъфналото „Да и Амин” на всяко добро.

  Така пременена, тя бърза да обиколи домовете, в които се е състояло раждане. Тя умива ритуално всяко дете, което е посрещнала в ръцете си през изминалата година, помазва бузките му с мед и масло и му завързва усукани бял и червен конец, наричайки благословения и благопожелания.

    Присъствието на бялата и червената нишка в този ден не е случайно, защото те са преобраз на чистотата и силата на живота. Ритуалното им завързване за ръчичката на новороденото или кърмачето и изричането на благословение е своеобразен акт на сътворение на нови начала и реалности от благото присъствие - ангелския пратеник, подкрепил този живот в самото му начало. Повиканото благо неотлъчно ще съпровожда детето в порастването и съзряването му, за да може един ден, отново в чистота и сила, то самото да създава начала, да извиква раелности и да материлизира много идеи.

   Към обяд пазещата живота се прибира у дома и се приготвя да посрещне благото идване и към самата нея от онези, опитали от плодовете на нейната добродетелност.

   Младите жени, родили през изминалата година, ще дойдат да я почетат за положените грижи и усилия, като й целунат ръка и я дарят. Те й подават сапун и й поливат да си умие ръцете. Така те ритуално освобождават Благо-родната от нейната обязаност да обгрижва родилките и новородените както в материалното измерение, така и в духовния свят чрез застъпничество и молитва.

   На Благо-творящата се поднасят дарове - хляб и вино, образи на новото потекло, към което принадлежи всеки, дръзнал да премине отвъд границите на видимото и тленното, да остави първичното в себе си и да приеме даровете свише от Благо-родния, даващ живота. И чрез делата си и той, подобно на своя Родител, да сътворява битие по образ и подобие на небесното.

 

   Тези дарове се оставят на трапезата, която се прекадява, като по този начин се отделя и сакрализира, образ на олтар с благодарствени приноси.

   Сеенето (поръсването) на просо над трапезата и над жените е особена част от празничната ритуалност на Бабинден. Просото е символ на изобилие и ситост. С поръсването на трапезата с просо, Благо-даващата нарича за преизобилстване на доброто и благоденствието, върнали се към принеслите благодарствените приноси. А ръсенето на жените е молитвата, изречена от Благородната, за благо зачеване и благодатно раждане не само на човешките чада, но и на всяко чадородие в душите и сърцата на присъстващите.

   Идва момента за извършване на водното умиване на Благо-родната. Умиването в традицията ни е образ, носещ идеята за преминаването от едно измерение в друго. Иначе казано - преминаването между световете. Както новородените, за които се счита, че до четиридесетия си ден са между този свят и отвъдния, така и за бабувалата, която чрез своите молитви и ходатайство в дома Господен предстравлява връзката за тях между небето и земята през всичките четиридесет дни. Тя извиква тяхното благословение от невидимия свят на божествените сили във видимото измерение на телата. Актът на водното умиване е образ както на нейното лично преобразяване и преминаване, така и на нейната роля на медиатор между световете и застъпник пред видими е невидими сили. На път за дома й мъжете, участващи в ритуала, я носят на ръце, за да не окаля тя нозете си в прахта на злободневието, понеже Благо-детелната, изобразила в себе си благодати и добродетели, чиито източник не е от земния свят, сега е почитана като самия Източник на всяко благо и добро - Слънцето на правдата за душите на обитаващите в този свят.

Честит и светъл празник!