Гергьовден

В празника човек излиза от инерцията на битието и влиза в различни мисли и словеса, които ще му помогнат да направи добри избори в бъдеще. Защото единствено добрите избори са способни да го доведат до истината и светлината, за които копнее. На пръв поглед усилията и труда, които се влагат, за да се сътвори и празничната, и ежедневната трапеза са едни и същи. Но онова, което отличава едната от другата, е подготовката на душата да преживее. Ако не осмислиш и не запазиш празника, както би опазил дете в утроба, докато дойде часа на рождението му, както би опазил зеницата на окото си, за да вижда, напразни са грижите и усилията, които се положил, и празникът ти остава само ядене и пиене.

Не е случайно мястото, което народът е отредил на хляба в празника. Всяка една съставка на обредния хляб има своята аналогия в човека и неговия бит: брашното се свързва с душата, която се пресява и прекадява; солта е божественото знамение, което дава вкуса на живота; квасът е благородното потекло с неговите дарби и способности; яйцето е образ на семето, чрез което се подновява животът. А водата е онази живителна среда, в която се случва всичко и без която не е възможна промяната. Тя е мостът между минало и бъдеще, между този свят и горния. Чрез нея се спояват душата и духът. Чрез нея всяко благодатно слово слиза до човека, за да покълне и роди добродетелност.

Водата, с която се замесват хлябовете на Гергьовден, е още по-специална... Млада девойка сутрин на ранина ще изуе обущата от нозете си и ще отиде до аязмото, за да я донесе. Тя събува обичайните си пътища, оставя мислите за всекидневните си грижи и радости, за да тръгне в онзи свят на чудодейното. Длъжна е да носи водата в пълно мълчание, без да падне и капка от нея. Какво е да мълчиш, докато преминаваш през прашни и каменисти пътища? Не е ли това начин да затвориш сетивата си за света, в който си, и неговите провокации, и да отвориш чувствителност в тишината на душата си за света на небесното войнство и за гласа на Даващия всяко добро?

Отварянето на сетивата за небесния свят е воюване. Воюваш с представи и заблуди вътре в теб, и с обстоятелства и препятствия извън теб. Венец се слага на главата на този, който дръзне да воюва и да победи. Той е знак за изцелението на сетивата и за пробуждането на живота в душата. А цъфналата билка лекува язви и отваря врати. Нейната сила се съединява със силата на мълчаната вода. Така се съединяват и човешките сетива с отвъдното слово. Умиват избори и пътища, както при водно умиване. С тази китка от билки стопанката на дома ще поръси домочадието, а също и гумното, дворовете, кошарата, къщата, воловете, както свещеник ръси на водосвет. За да се намерят те преобразени и свети, както е редно на празник.

В древни времена светското поведение и свещеният ритуал са съществували в паралел. Всичко, което се е случвало, е било в реда и благоприличието на сакралното - от подредбата на дома и всичко що е в него и извън него, до личното общуване на всеки със всеки в ежедневните на пръв поглед занимания. Съвременната личност е тази, която разделя единното битие на два различни свята и не намира връзката между тях. Дедите ни са ги съединявали, както са съединени двете страни на една и съща монета. Така както в деня на труденето си разделят земята с палешника и засяват, в деня на тържеството прекадяват с него и разделят световете.

Прекадяването е един акт на сътворение, на отделяне на ново и чисто пространство. Така всичко в него е осветено и преобразено. Подобно трябва се случва и в човешките души. Така и ние да отделяме чисто място вътре в нас, където да се зачеват вдъхновения, да се раждат се идеи, да се вземат се решения. Именно там се смесват словесата - подобно на замесеното тесто.

Замесването на тестото за хлябовете прилича на многото словеса, с които всеки от нас се съизволява. То е преобраз на резултата от многото решения и избори, които правим. Осъзнато или не, те оставят своя отпечатък, градят характер, градят нравственост.

Но само смесването на съставките все още не прави хлябът да е готов. Огънят е мястото на трансформацията, мястото на преобразяването на тестото от тестева маса в хляб. Така е и с нас. Както е и писано: “Всичко ще се изпита чрез огън“. Огнената изпитня е мястото и времето, където се претегля себестойността на всеки избор, дали е ценен той или нищожен.

Обредният хляб се различава от ежедневния не само по съставките и ритуалното му замесване, но и по знаците, изписвани върху него. Възрожденецът Димитър Маринов пише: “Няма обреден хляб без изписан знак, без шарка. Обредните хлябове не могат да бъдат без шарки и тия шарки не са случайни. За всеки празник, за всеки случай обредният хляб ще носи отделни шарки. А всяка шарка има своето символическо значение. В тия шарки българската домакинка изразява вярата народна, в тия шарки се изказват целта и желанието на жертвоприносителите. Тия шарки показват що се проси: плодородие, сила, благоденствие, живот, здраве. С една дума, всеки обреден хляб с шарките представлява една молитва, изписана с тестеви символически белези.”

Всяко честване е сбор от ритуални действия, които носят своето символно послание. От особено значение за изпълняващите ритуалите е да знаят и разбират езика на символиката в тях. Защото влезли в този свят от словеса те самите стават слово от словото, способно да сътворява. Сега нека споделим заедно хляба на победилите заблудите на времето, за благословение на душите ни.

Древното значение на думата „ритуал“ е “Онова, което съответства на Божествения ред“. Тоест, ритуалът не е последователност от механични действия, които се извършват с определена повтаряемост. Той е низ от събития, които се случват в ред подобен на небесния, но се изпълняват тук между нас на земята. И когато ритуалите се съчетаят с тържеството на душата, тогава именно се случва празникът.

Цветен Георги хоро води,

Край хорото мила сестра,

Мила сестра Рани-поле.

Мила сестра хоро гледа

И на Георги проговаря:

Ой те тебе, мили брате,

Мили брате цветен Георги,

Отпусни се от хорото,

Па си иди във полето,

Да си обходиш зелен синор,

Зимниците изгинали,

Пролетници не никнали,

Стари баби из гора ходят,

Из гора ходят жир жируват,

Дребни деца в река ходят,

Пясък лижат за водица.

Цветен Георгу дожаляло,

Дожаляло, дотегнуло,

Та се пуснал от хорото,

И си стегнал враня коня,

И отиде в равно поле,

Та поръси ситна роса,

Ситна роса, дребен дъждец,

Зимниците пораснали,

Пролетници изникнали.