Различният Бабинден

Хронология на обичая и послание на ритуалните действия

Популярното схващане за Бабинден е, че този празник е посветен на почитта към онази благородна жена, която първа посреща новороденото и подкрепя него и родилката в първите дни и месеци след раждането. Успоредно с това ярко присъства и тържеството в чест на жените в детеродна възраст. На този ден се извършват редица ритуали (умиване ръцете на бабата, даруване, къпане на бабата на чешмата или на реката), като всичко преминава във всеобща веселба и закачливи подмятания.

Но вълшебството на празника не е в последователността на някакви конкретни действия и участието на хора от определен пол или група в обществото в „представлението” на празника. Вълшебството идва от разбирането, че всичко това е език на образи и идеи, целта на който е да ни разкаже приказка. Приказката за благораждащото естество на всеки един от нас. 

Колко от нас познават и разбират този език? И доколко съумяваме да прозрем смисъла и посланието на образите в рисунките, по елементите на дрехите, украсата върху хляба? Живеем в години на „прогрес” и „свободно творчество”, но колко свободни сме в действителност да тръгнем и да изследваме скритото значение на тази образност, което е било познато на народа ни до преди малко повече от век? Това значение остава скрито за нас, затова и не можем да се насладим на вълшебството на празинка, и той остава ограничен в „трябва” и „така се прави”.

А приказката на Бабинден започва рано сутринта, когато акуширалата благородна се подготвя да посети домовете, в които е посрещнала новия живот през изминалата година, като се облича в празнична премяна. Тя слага престилката изпъстрена със знаци и символи, един своеобразен герб на рода, на който е наследник. Защото в стари времена всяка дарба, знание и умение е пазено и предавано от поколение на поколение, от вещия и можещия на достойния и способен да опази и предава. Препасва кръста си с ален пояс на правда и истина.

   Покрива главата си, понеже срамота е жена гологлава. Покривалото й е с цвета на вечнозеленото дърво, чиято сила не преминава. Накичва се от двете страни с китка цвете, подобно на разцъфналото „Да и Амин” на всяко добро.

  Така пременена, тя бърза да обиколи домовете, в които се е състояло раждане. Тя умива ритуално всяко дете, което е посрещнала в ръцете си през изминалата година, помазва бузките му с мед и масло и му завързва усукани бял и червен конец, наричайки благословения и благопожелания.

    Присъствието на бялата и червената нишка в този ден не е случайно, защото те са преобраз на чистотата и силата на живота. Ритуалното им завързване за ръчичката на новороденото или кърмачето и изричането на благословение е своеобразен акт на сътворение на нови начала и реалности от благото присъствие - ангелския пратеник, подкрепил този живот в самото му начало. Повиканото благо неотлъчно ще съпровожда детето в порастването и съзряването му, за да може един ден, отново в чистота и сила, то самото да създава начала, да извиква раелности и да материлизира много идеи.

   Към обяд пазещата живота се прибира у дома и се приготвя да посрещне благото идване и към самата нея от онези, опитали от плодовете на нейната добродетелност.

   Младите жени, родили през изминалата година, ще дойдат да я почетат за положените грижи и усилия, като й целунат ръка и я дарят. Те й подават сапун и й поливат да си умие ръцете. Така те ритуално освобождават Благо-родната от нейната обязаност да обгрижва родилките и новородените както в материалното измерение, така и в духовния свят чрез застъпничество и молитва.

   На Благо-творящата се поднасят дарове - хляб и вино, образи на новото потекло, към което принадлежи всеки, дръзнал да премине отвъд границите на видимото и тленното, да остави първичното в себе си и да приеме даровете свише от Благо-родния, даващ живота. И чрез делата си и той, подобно на своя Родител, да сътворява битие по образ и подобие на небесното.

 

   Тези дарове се оставят на трапезата, която се прекадява, като по този начин се отделя и сакрализира, образ на олтар с благодарствени приноси.

   Сеенето (поръсването) на просо над трапезата и над жените е особена част от празничната ритуалност на Бабинден. Просото е символ на изобилие и ситост. С поръсването на трапезата с просо, Благо-даващата нарича за преизобилстване на доброто и благоденствието, върнали се към принеслите благодарствените приноси. А ръсенето на жените е молитвата, изречена от Благородната, за благо зачеване и благодатно раждане не само на човешките чада, но и на всяко чадородие в душите и сърцата на присъстващите.

   Идва момента за извършване на водното умиване на Благо-родната. Умиването в традицията ни е образ, носещ идеята за преминаването от едно измерение в друго. Иначе казано - преминаването между световете. Както новородените, за които се счита, че до четиридесетия си ден са между този свят и отвъдния, така и за бабувалата, която чрез своите молитви и ходатайство в дома Господен предстравлява връзката за тях между небето и земята през всичките четиридесет дни. Тя извиква тяхното благословение от невидимия свят на божествените сили във видимото измерение на телата. Актът на водното умиване е образ както на нейното лично преобразяване и преминаване, така и на нейната роля на медиатор между световете и застъпник пред видими е невидими сили. На път за дома й мъжете, участващи в ритуала, я носят на ръце, за да не окаля тя нозете си в прахта на злободневието, понеже Благо-детелната, изобразила в себе си благодати и добродетели, чиито източник не е от земния свят, сега е почитана като самия Източник на всяко благо и добро - Слънцето на правдата за душите на обитаващите в този свят.

Честит и светъл празник!