Прошка - Сирни Заговезни

Научил се е човекът да пази и използва всяко време според предназначението му. Отделил е времето на трудовете си, от времето, в което душата тържествува. Времето за воюване от времето за градеж. Времето за правене на грешки от времето за даване на прошка. Всяко нещо е добро, когато е сътворено на своето си време. Мъдрият човек разпознава времената, затова мислите и делата му са в хармония с ангелските сили движещи Вселената.

Стареята в дома е образ на Древния по дни. Родоначалникът видял с очите си по много и от добруването, и от тегобилото. Притежаващ знанието и умението как се поставят началата на всеки труд, усърдието с което делото се докарва до края, как се търпи и как се устоява. Ще приседне, в достолепието на годините си, за да влезе в делът си отреден му да благославя.

Днес стареята в рода е пременен в нова риза - пазена за деня на ритуала. Тя е белег за неговата вътрешна основа. Ризата е образ на горният, небесен свят. В песните се пее, че там е мястото на слънцето. Място е и на звездите. Бялата риза е печат за святост и за чистота сърдечна.

Ще се завърже на стопанина около кръста пояс. Пояс се дава на водно кръщение - знак за получаване на лично име. В стари времена думата за пояс е била зуна, което ще рече дъга. Дъгата в свещените писания е обрека на Богът към човеците след всемирния потоп. Знамение за обещанието, че любовта на Всевиждащият ще упази, ще търси да съедини световете, този на горния, небесния с този на земния. Завързаният пояс е като завета на съединението между получилият ново име и Изначалния – Твореца на всяко добро.

Има ли някой, който може да отмени вината на виновния? Има ли някой, силата да забрави? Истина е, че прошката е мистерия. Тя е благоволението на Всевиждащия към хлопащия на небесните врата. Благото слово към търсещият да намери душата си, свободна от оковите на злотворството, от тежеста на грешката, от товара на неизплатения дълг. Затова ще се изрече     “Прости ми" от всяка душа, която копнее да се облече в одежди на спасение. Ще й се отговори  “Простен да си и Бог да ти прости“, защото от Бога е силата за всяко добро.

Следващата част от празника е хамкането, което също има своята дълбока духовна същност. Подготвена е хурка, за която се знае, че с нея се заприда нишката на живота. Завързана е бяла нишка. За да си спомним, че с прошката се привързваме към святия живот слизащ от небето.

По нея слиза днес яйцето. Образ на тайнството, на триединната същност на човека. Черупката – е като обвивката на човешкото тяло, пазеща като страж. Белтъкът - подобен на душата е утроба на зародиша. А вътрешноста, жълтъкът е оподобен на най-съкровеното човешко естество, скритото имане на всеки.

После вечерята за момите дето са останали непоискани от сватове, ще свържат върховете на два пръта. Ще се отвори врата. Като изход, но и като вход към бъдещото време, към идните дни. Ще се прости девойката с чувствата несбъднати, намерения посяти и недоизносени.

Преминавайки през дверите отворени, ще пръскат семена в земята. Ще положат ново начало за надеждите си – за задомяване, за любим, за зачеване , за домочадие, за плодородие. За да не помръкне светлината в душите им, за да не погине любовта им.

Огънят е символ на живота в дома. Пази се, както се пази наследство. Няма къща без огън, както и къща без дим. Гаси се, когато дойде време да се поднови с нов, жив огън. Гаси се ако е пламнала зла болест, за да се поднови с нов. Символ на новият живот, на новите надежди. Той е като подновената молитва отправена към небето.

След ритуалните действия през деня също се пали огън. Та нали враждата е угасена подобно на огън чрез прошката. Наскърбеният е намерил изгубената правда. Угаснал е живота подклаждан в нечестие, за да дойде време да се поднови с нов живот - облечен в милост, благост и дълготърпение.След вечерята момчетата ще направят подклади. Това е ритуал, в който се палят огньове. Паленето на огньове е кулминацията на ритуалните действия. Образ на запаленият, обновен живот, както отвътре в нас, така и между нас. Огънят е едно от проявленията на Богът слово. Идването му е свързвано с изцерение – физическо и духовно.