Вълшебството на Еньовден

Еньовден обикновено е свързван с вълшебството на билките, дошло от силата на Слънцето. На Еньовден малки и големи бързат да събират това имàне, за да бъде то използвано според нуждата на всеки през годината. В познанието на нашите деди, пренесено през вековете чрез песенния фолклор, освен за билки лечевити, за моми, дето ги берат, и за Слънцето, което изпраща живителната Си сила на земята, много често се споменава не случайно и още един персонаж.
Този на царя, болен и немощен.

Някой може да си каже, че ето днес, освен всичко друго, отбелязваме и деня на болните. Здравите, видите ли, може би нямаме работа сред празнуващите. Бихме сбъркали, ако гледаме на случващото се буквално.

Пременили са девет моми,

Пременили са – наредили са.

Бели дрехи до ногите,

Злато покрити на главите.

Излезли са девет моми,

Девет моми – девет дружки.
Нито майка да ги види,
Нито майка, нито сестра.
На сукака малка мома
Подаде им бела ръка.
Откара ги малка мома,
Откара ги във палати,
Де ги чека Царют,
На двори му хоро да играят.
Хоро играли до три деня,

Царят си на малка мома дума:

Изкарай ми бели дрехи

Да си дарба дарувам девет моми.

Да си берат бели китки

И със злато да ги повиват.

 Вълшебството на празника е неподвластно на особеностите на времената и епохите. То не се състои в конкретните действия и подробности, то по-скоро се облича с тези подробности, като с дреха. Така например нашите деди, разбирайки силата и смисъла на присъствието на билките на празника, са бързали рано сутрин да събират билки, да ги броят и по специален начин да ги вплитат във венеца. Днес за нас това не е нужно, понякога е даже невъзможно, освен това ние си ги купуваме от аптеката. Ала в сърцевината си и в посланието си празникът остава същия, стига да можеш да стигнеш до същината. Тя би проговорила и днес.

Та кой е царят и що за образ е това?

Царскта особа владее, управлява някого или нещо, територия, държава. А за царя обикновено знаем, че е благородник. Но кой е благородник, ако не онзи, чиито дела са белязани от неговите долродетели.

Така и ние като царя сме врадетели ...в дома си, в работата си, управляваме над чувствата и действията си и качествата, които притежаваме определят ценностите, които отстояваме.

Но успяваме ли винаги да опазим истината и правдата? Дали често нашите избори не ни водят към светлина? Случва се понякога да пренебрегнем и да нараним този до нас... И тогава царят в нас боледува, ляга тежко болен и не може да се привдигне, ако при него не дойдат благи пратеници. В тези дни на лутане и скръб, душата търси своето благоуспение.

Кои са благите пратеници? В песните за Еньовден се говори за деветте Юди Самодиви, на които е дадено да познават сили лековити. Те живеят в една страна накрай земята, където принасят служба на Бога.

 Проиграло Ясно Слънце

на личен ден, Еньовден.

Ясно ми Слънце вода пръсна.

Жива вода от бял каденец.

От небе му слела Златна Майка

тука долу във гората.

Та напяла ясни билки

да ми станат лечевити. 

Та извика Златна Майка:

Дойдете Юди Самодиви,

та берете ясни билки

де съм билките напяла

с блата сила лечевита.

Де им Ясно Слънце вода пръсна

Жива вода от бел кладенец,

кого си лечба лечите,

да си стане от постеля.

Дорде още Златна Майка ми говори,

задали се девет Юди,

да си берат блага сила лечевита,

да си ходят по земята,

по земята низ палати.

Да си лечат Царевете,

Царевете, Кралевете.

Та ми легна болен цар в палати,

най-малко три години.

Ка са Юда научила,

че е болен наше Царе,

дожаля й на сърцето.

Дожаля й на сърцето,

па му даде мощна билка,

та го дигна от постеля.

Царят им курбан заколи,

Юда тихо му говори:

Що си нам курбан колиш,

че не хвалиш Златна майка,

че ни е напяла ясни билки?

Що не хвалиш Ясно Слънце,

че поръси с вода жива,

вода жива от свят кладенец,

та са билки лечевити.

А има една, която е надделяла над болестите на човешката душа и се е въздигнала над битовото и материалното. Тя така се е прикрепила към Източника на всяко добро - Слънцедатния, че самата тя е станала източник на благодат за другите. Облечена в истината, чрез която има силата да премахва заблуди и да отваря очи, тя отключва видими и невидими врати. Тази царска особа е описвана с очи като звезди, на лице й ясно слънце, гласът й много води. Днес тя се явява като Еньовата Булчица - преминаваща между световете и осеняваща онези, които се възхищават на непреходната й красота. И ще я чуете да говори чрез устните, изричащи текстовете от древните писания, за благословение и насърчение.

Нека излизайки извън ежедневието, да преминем в света на тайнствата. Така че царската
 особа вътре в нас да приеме жизнено дихание, да бъде погалена, да се облече в царски одежди и да влезе в своето благоденствие.

Снощи сън сънувах мамо,

в царски далечни дворове.

Насред двори златна чешма,

на чешмата малка мома.

Лицето й като зората,

очите й две звезди,

гласът й много води,

тихо дума, проговори...



А пръстенът? Пръстенът е обещание за вярност, вричане в любов, белег за царска власт. така нека всеки, приел пръстена си, да пази в чистота сърдечна своето благословение. И думите и действията му нека в бъдат в онази мярка благородна, в която са били изречени словата на Еньовата булчица.