Бабинден

Бабинден

В деня на честването както участниците, така и наблюдаващите не застават пред поредната веселба. Застават пред желанието на душата си да се съедини, да приеме подобие на образа на личноста, приемаща раждащият се живот в ръцете си. Както настойника благоволява или не в намерението на подопечния си, така и всеки от нас като един настойник на душата си се съгласява да бъде или не подобен на нея. Или с други думи казано, подобно на бабувалата, да твори блага, да съхранява добродетели, да пази истината като дреха – чиста и свята. Избор, определящ нравственост и път за далеч напред.

Бабинден е тържеството на избралият да бъде облечен в тази истина и светлина, за който няма минало и бъдеще, има единствено настояще, защото са вечни, както е вечен самият Живот.

Огън гори, майно ле, огън гори,

Вятър вее, а не го разпалва,

Роса роси, а не го угася.

То не било огън, майно ле,

Току била Божа майка.

Божа Майка – дърво стволовито,

Стволовито, още клонесто -

Сребрен корен, златни клони.

Корене му в сура земя,

Златни клони му са до небото,

Тамо гълабе небесни

Гнезда вият.  

Рано ранила е жената приемаща живота в ръцете си. Облякла е празнична нова премяна, грижливо пазена за деня на ритуала. За българката има одежди както за делник, така и за празник. Всяка част от празничната дреха е образ слово.Свидетелство за уникалността от дарби и способности на тази, която я носи.

На кръста си превързва престилка да се знае и да се помни на чий род принадлежи. Престилката, в традициите на нашите деди е възприемана като знаме. Знаме на силна войска. Вдигнато високо, то събира войската за доброто воюване.

Ще се препаше със истината през кръста, за да има силата да носи, да се роди и оброди.

Глава си покрива с покривалото на целомъдрието, за да почиват мислите й в живота вечен. Мисълта е като пазеното съкровище от зли очи, от зли помисли и намерения. 

Онзи, който упази мислите си, пази и живота си. Пази силата и светлината на погледа си, които вървят с него неотлъчно в пътищата прашни на битието.

Обгрижването на новодошлият живот от бабата не свършва само в деня и часа на рождението. Наглеждането на майките и новодошлите на този свят продължава и след това. Тя дохожда в дома им, за да помогне в житейските грижи и така да износи с тях товара, в жегата на деня. Често ще доведе свещеник, за да измоли за тях небесното благословение. Родилките днес отново ще срещнат чадата си с нея, за да ги благослови, да извика тя силите донасящи всяко добруване.

Благословията изречена в часа на ритуала е молитвеното слово, призоваващо от Бога бъдещотото благоденствие. Тя е ключа от портите, през които минават очакваните благи небесни гости. Повикани да донесат благополучие в преживяванията на душата, успех в преборването на трудностите, знанието и умението за това как да сътвориш битието си.

Днес към бабувалата ще дойдат невестите, за които е дошло времето да раждат, както и онези, за които наближава да влязат в пътя на невестинството, за да бъдат извикани за тях времената, творящи живот.

Защото призованото слово не е само за скоро родените, то се съединява и с душите на младите невести. Онези, които се подготвят да приемат, да износят и да родят. Познавали са древните, че дори и всяка земя да има способност да ражда, пак трябва да бъде подготвена за часа на своето плодородие.

 

Познанието на дедите ни пази мъдростта, че каквото посееш, това и ще пожънеш. И това е в сила, както за сътвореното добро, така и за извършеното зло. Днес приелите от багородната плодовете на нейната благост ще влязат в изпълнението на словото, за онова добро, което не се връща празно.

Обгрижваните ще пристъпят към нея, за да й донесат приноси. Ще я почетат и те на свой ред и ще благословят – доброто воюване в пътищата й, в трудовете й, в преминаването й по мостовете между световете.

Не само за даруване жените ще споходят благородната, тази, която е посрещала живота с ръцете си. Ще дойдат и за да я умият - знак за идващото ново време. От тук насетне за тях предстои да влязат в нов дял, в ново време, сами да продължат пътя в отглеждането на чадата си. Време на нови отговорности, време за нова сила и нови откровения. Сами те да бъдат пазителки на живота и на словесата, сътворяващи битието на чадата им. Воюващи за правдата и истината на всяко място и на всяко време.

И ще седнат на трапезата във времето, дошло да се наситят всички от трудовете на ръцете си. Да вкусят от плодовете на доброто си воюване. Ще посеят в думи, в дела и помисли, ще посеят семена на изобилие и благоденствие. За да произрасте и да се преумножи плодородието чрез Благоволението Свише, за да бъде както на небето подобно и върху земята.

Фолклорна формация "Етноси"

Авторски колектив