Света София и дъщерите й Вяра, Надежда и Любов

На 17 септември отбелязваме денят на нашата столица Софиа - древен град, който съществува от 7000 години, почти от зората на човешкия род. В него са живели славните серди, до него са се домогвали всички завоеватели, в него се е провел един от първите вселенски събори на ранната църква - Сердикийският от 334 г., още когато тя е била единна и гонена от противниците на доброто. Тук е издаден и Сердикийският едикт – първият в света документ, постановяващ толерантност и равноправие. Той е издаден от император Галерий на 30 април 311 г. и с него се дава право на свободно изповядване на всички религии и се слага край на гоненията срещу християните.

Нашите предци са населявали този град стотици години. И това, което те са ни оставили в завещание е велико, защото то е неръкотворно, нематериално и затова - вечно, непреминаващо. Именно поради вярата в Бога и произхождащите от нея добродетели предците ни са приели евангелската вест и са построили храмовете Света София, ротондата Св. Георги, църквата Св. Петка, Боянска църква, които стоят и до днес като свидетели за тяхната вяра и добродетели. По името на църквата Св. София е наречен нашият град и до днес, а името му значи “Божествена премъдрост”.

Но какво е за съвременния човек Божествената премъдрост, след като той в общия случай не вярва в Бога? Какво е изобщо за днешния човек мъдростта? Начин да си по-хитър от другите? Умението да трупаш богатство? Дори думата богатство съдържа в себе си “Бог”, защото предците ни са знаели, че без Бога всяко богатство е преходно и не носи щастие на човека, а грижи и поквара. Затова в днешно време хората не говорят за богатство, а просто за пари. За пари са склонни да лъжат, да насилват, да онеправдават ближните си, дори да убиват. Ако в древността, по времето в което е живяла Св. София с трите си дъщери Вяра, Надежда и Любов, са убивали заради идоли, наречени с имена на богове, то сега убиват заради пари, защото парите са съвременния идол на човечеството, който е изместил почти всички други. И най-страшното е, че този идол прави хората убийци на собствените си души, защото те му принасят в жертва вярата, надеждата и любовта си.

По времето на царуването на римския император Адриан, живеела в Рим и благородната София с трите си дъщери. Тя била християнка и водела благоразумен живот. Родила три дъщери, на които дала имената на християнските добродетели Вяра, Надежда и Любов. Така и възпитавала своите деца – да проявяват в живота си тези добродетелите, чиито имена носели. 

Растели децата, растели и добродетелите в тях. Подчинявайки се на своята свята и богомъдра майка, те прилежно се занимавали с четене, били усърдни в молитвата и домашните трудове от малки. И тъй като били необикновено красиви и благоразумни, мълвата за тяхната мъдрост и красота се разпространила из целия Рим, в който по заповед на Императора залавяли и избивали всички християни. 

Чул за тях и Антиох, началникът на областта и заповядал да ги доведат. Веднага разбрал, че са християнки, защото те не желаели да скриват вярата си в Христа и открито се гнусели от мерзките идоли. За всичко това, Антиох известил император Адриан и той заповядал да му доведат децата и майка им. 

Като видял техните благородни, светли и безсташни лица, Адриан започнал да разпитва от кой род са, как се наричат и каква е вярата им. Като споменала кратко за произхода и името си, света София започнала да говори за Христа, чийто произход никой не може да обясни, но на Името Му трябва да се покланя всеки род. “Аз съм християнка” – казала тя – “ето скъпоценното име, с което мога да се похваля.” При това казала, че и дъщерите си е приготвила за Христа, за да запазят чистотата си за нетленния Жених – сина Божий.

Виждайки непреклонната вяра на майка им, императорът, обсебен от злите сили, се опитал да изкуши децата, като им казвал, че ги обича и им обещавал лъжовно дори да ги направи свои дъщери, ако отдадат слава на неговите идоли. Когато не сполучил, започнал да ги измъчва, първо Вяра – за да гледат по-малките й сестри и майка й, и да се съкрушат. Всички свидетели укорявали царя за неговото безумие и жестокост. След това донесли желязна решетка и я поставили на силен огън, и после сложили върху нея светата девица Вяра, която не преставала да се моли Богу. И тъй като Господ я укрепявал, тя останала невредима, за изумление на всички. Накрая злият император заповядал да и отсекат главата с меч, а тя укрепила сестрите си, целунала майка си и преминала при своя Господ.

Изпитаната вяра е по-драгоценна от нетрайното, макар и чрез огън пречистено злато.

Подобно, дори повече, измъчвали и убили по-малката и сестра Надежда. От нея императорът също поискал да се поклони на Артемида, тя била вързана на дърво и върху тялото си понесла ужасни мъчения. На лицето й обаче сияела усмивка и мъчителят й не успял да победи търпението й.

Скръбта ражда търпение, търпението – надежда, а надеждата не посрамява.

Най-малката, деветгодишната Любов, разпънали на колело и били с тояги, докато членовете на тялото и се отделяли от ставите и кръвта и напоила земята като дъжд. Мъчителят я заплашил, че ако не каже, че Артемида е велика, ще я хвърлят жива в разпалена пещ. Но невръстната светица отговорила: “ Велик е моят Бог Исус Христос, а Артемида и ти заедно с нея, ще погинете!”. 

Разгневен от тези думи Адриан, заповядал да я хвърлят веднага в пеща. Но Любов сама влязла вътре и останала невредима, пеела, благославяла Бога и се радвала. В тази пещ се виждали и други сияещи със светлина лица, които ликували заедно с мъченицата. Когато пеща угаснала, прекрасната Христова невеста излязла от нея здрава и весела. Христовото име било превъзнесено, а нечестивците – посрамени. Но обладаният от злите духове император не се покаял и заповядал да посекат девойката с меч. 

Като чула това, тя се зарадвала и казала: “Господи Исусе Христе, който си възлюбил Твоята рабиня Любов! Пея и благославям великото Ти Име, задето ме приемаш заедно със сестрите ми и ме удостои да претърпя заради Твоето Име, същото, което претърпяха и те."

Любовта никога не отпада.

Нима има по-голямо мъчение за една майка, от това да гледа как измъчват и убиват трите и невръстни деца? Но чрез Божията тайнствена Премъдрост, която обитавала не само в ума, но и в сърцето на света София, тя знаела, че всички ще загубим прехoдните си тела и че не трябва да се страхуваме от този, който погубва тялото, сиреч от убиеца или мъчителя, а от Този, който и душа и тяло може да погуби в пъкала, сиреч от Бога. Затова и Бог я приел в небесния чертог, заедно с дъщерите и, и им дарувал вечен живот.

Блажен всеки, който пази в сърцето си Вярата, Надеждата и Любовта към Нашия Господ Исус Христос! Блазе му, защото ще получи за награда вечен живот, а и в този свят нищо няма да му липсва, защото сам Бог ще снабди всяка негова нужда, както помогна на трите девици и те не усетиха болките от мъченията!

Достойният е като чист, макар и пръстен съд, който се изпълва със скъпоценно съдържание от небесната съкровищница! Предците ни са знаели това още от времето преди Христос да се яви в плът и това, което са пазили като традиция и ритуал и в древността и дори до наши дни, напълно се е покривало с вътрешното им изживяване и разбиране.

Достоен всеки, който носи в себе си Божествената Премъдрост – София! Той е, който разбира, че най-ценното в този живот не се купува с пари и не ги прави свой идол! Той е, който заради преходното, не убива вечното! Заради грозното и злото, не погубва красивото и доброто!

Нека и ние в светлината на празника да потърсим освещаването, всеки за самия себе си, а и за дома си. Дедите ни са освещавали домовете си, иконите си и самите себе си, защото са разбирали, че човек е съд, който се изпълва или с благоухание, което са добрите мисли и дела, или с вонята на неверието, съмнението, годростта, завистта и всички други пороци и грехове.

Нека освещаваме и външното и вътрешното, пазейки примера на светите мъже и жени, живели преди нас.